Ляв показалец.
Повторих въпроса си дали беше мустак или брада, като използвах простички думи, които едно четиригодишно дете да разбере.
— Малък мустак или голям мустак?
Тишина.
— Голям.
— Наистина голям?
Десен показалец.
— Надолу ли виси или встрани?
— Надолу.
— Виси надолу?
— Коп…
Направи гримаса. Реших, че се е пренесла в спомена за погребението.
— Сега копаят, така ли?
Ляв показалец. Нетърпеливо отричане с движение на главата.
— Какво има, Луси?
— Коп… Копи Дог.
За миг изпаднах в недоумение. Тогава си спомних за герой от анимационните филми през седемдесетте. Лениво, бавно говорещо куче шериф, порода басет, с огромна шапка и провиснали ръждиво руси мустаци.
— Мустаците му висят като тези на Копи Дог ли?
Десен показалец.
— Какъв цвят са?
— Черни.
— Черни мустаци, провиснали като тези на Копи Дог?
Десен пръст, изпънат като острие във въздуха. Настоятелно вдигнат.
— Нещо друго за мъжа с мустаците, Луси?
Смръщи лице.
— Добре — казах аз. — Справяте се чудесно. Сега можете ли да ми кажете нещо за третия мъж, онзи, който е с гръб към вас?
Размишление. Очните ябълки се движеха под затворените клепачи.
— Той… той к… казва… казва: „Там вътре. Там вътре, там вътре, по дяволите, Бък! Побързайте. Търколете го, търколете го. По-бързо, по дяволите, търколете го там вътре!“.
30.
След като си тръгна, аз седнах и се отдадох на размисъл за внезапния обрат в желанията й.
Смелост, която се бореше с инстинкта за самозащита.
Може би смелостта бе нейната самозащита.
Без значение, не можех да я оставя да се срещне с него. Щях да я държа настрани и така да се опита да открие онова, което можеше, благодарение на собствената си памет.
Замислих се над това, което си бе спомнила днес.
Косматата устна. Може би друг човек, не Тери Трафикънт.
Третият мъж през цялото време бил с гръб към нея.
„Там вътре, по дяволите, Бък!“
Трафикънт ли е бил? Да ръмжи така срещу своя покровител? От малкото, което бях видял от Лоуел, не допусках, че той би търпял подобно отношение. Но може би отношенията му с Трафикънт са били много по-сложни от връзката между наставник и протеже.
Още размишлявах върху това, когато позвъни Кен Лоуел.
— Загрижен съм за Луси, докторе. Разказа ми за съня, който често я спохожда. Сега разбирам защо се събужда нощем.
— Напоследък не спи ли добре?
— Тя мисли, че спи добре, защото когато ме пита, й казвам, че е така. Но всяка нощ става поне два-три пъти и се разхожда из къщата. Обикновено отива до стълбищната площадка, за миг втренчва поглед в стената или в друг предмет, после се връща в стаята си. Но снощи беше малко страшничко. Намерих я на върха на стълбището, тъкмо се канеше да слиза. Опитах се да я събудя, но не можах. Позволи ми да я отведа обратно в стаята, но сякаш водех кукла, не жив човек. Не споменах нищо пред нея, защото не исках да я разстройвам. Освен това, бих искал да знам дали, според вас, в съня й има нещо реално. Искам да кажа, че той наистина не бе добър баща, но да е убиец?
— Какво си спомняте от онази нощ?
— Нищо, наистина. Имаше празненство — беше шумно и необуздано. Двамата с Джо бяхме заврени в онова бунгало, беше ни забранено да се показваме навън. Спомням си, че поглеждах през пердетата и виждах хора, които се смееха, крещяха възбудено и танцуваха. Някои си бяха боядисали лицата. Няколко рокгрупи оглушително опъваха струни, така че разговорите не се чуваха.
— Звучи като хипарско сборище — „Ела и се люби“.
— Да, предполагам, че именно това е било.
— Значи не сте видели нищо, което да има общо със съня на Луси?
— Като трима мъже, които носят млада жена ли? Не. Само двойки, които изчезваха в храсталаците. Спомням си, че Джо ме попита: „Познай какво правят?“. Тя беше на единадесет и се интересуваше живо от тази страна на живота.
— Можете ли да си спомните нещо за детегледачката на Луси и Елфи?
— Опитвам се от известно време. Всъщност може да не е била детегледачка. Защото, доколкото си спомням, беше облечена в униформата, която носеха сервитьорите и сервитьорките — цялата в бяло. Затова е възможно да е била една от сервитьорките. Ако трябва да съм искрен, сам не се доверявам на паметта си за онова време. Но ако нещо действително се е случило… Мога ли да помогна с нещо на Луси, що се отнася до ходенето насън?