— Едър. Мускулест. Светъл за своята раса.
— Чернокож ли беше?
— Тъмен. Или както се изразяват южноафриканците — цветнокож. Негърски черти, но кожа с цвят като от слънчев загар. Руса коса. Всъщност имаше приятна външност.
— Окосмяване по лицето?
— Да, така мисля. Беше много отдавна.
— А брада?
— Мустаци, доколкото си спомням. Не обичаше да го вземат за чернокож. Не обичаше да говори за раси. Веднъж Шпренцел подхвана тази тема: вината на немския народ и прочее, а Мелърс просто излезе. После дойде Тери с ножа и започна познатата сцена с „духача“. Мястото наистина беше отегчително.
— Защо Трафикънт и Мелърс са имали по-висок статус?
— Дени — защото обикаляше наоколо и обясняваше на всеки колко е велик Бък. При Тери нещата стояха различно: Бък сякаш го смяташе за еталон. Сякаш въплъщаваше нещо, пред което Бък се прекланяше.
— Например?
— Кой знае?
— Омраза към жените?
Изгледа ме втренчено.
— Омраза към всичко, предполагам. Двамата се запиваха заедно, караха се и се разхождаха в гората, пеейки вулгарни песнички.
— Трафикънт забърквал ли се е в неприятности, докато беше в „Убежище“?
Прокара пръсти по ръба на чашата.
— Освен че си играеше с онзи нож и ни тровеше живота, не съм забелязал друго. Защо?
— Опитвам се да го опозная от всички страни. Продължавам да считам за необяснимо неговото внезапно изчезване.
— Както вече казах, проверете затворите. Или гробищата. Имаше отвратителен характер. Всичко можеше да го взриви. При хора като него шансовете за дълъг и спокоен живот са много ниски. С това се занимавам понастоящем: преценявам степента на риск. Да прогнозирам кой ще живее и кой — не. Както и да е, трябва да тръгвам. Беше ми приятно, но е време да се връщам към реалността.
32.
Умората в гласа на Майло достигаше до мен в слушалката.
— Специален екип за бързо реагиране ли? — попитах аз.
— Който не е направил нищо. Съдебният лекар не ни даде нищо по случая на Николет Вердуго. Маниакалността на убиеца подражател е натрапчива.
— Ами изпражненията по трупа?
— Изпражненията — отвърна той — произхождат от представител на кучешкия вид. Още една очарователна подробност, за която не информираме медиите.
— Някоя от Вдовиците има ли куче?
— Имат кучета за цял впряг, но се опитай само да вземеш фекалии за анализ. Сврели са се в някакво порутено ранчо близо до Пакоима, което е собственост на един от адвокатите от екипа на Швант, обжалващ присъдата. Обезпаразитени помияри и котки, дори коне зад ограда, по която тече нисковолтов ток.
— Нещо като комуна? Поне фактът, че всички са заедно, би трябвало да улесни наблюдението им.
— Не е точно така. Няма достатъчно места за прикритие. Прекалено много обезлесена площ. Момичетата излизат през парадния вход по бикини и демонстративно разхождат задниците си. Разследването не е напреднало и с милиметър. Как е Луси?
— Не съм я виждал днес, щяха да се разходят извън града с колата на Кен. И други са предприели авторазходка миналата нощ. — Предадох разказа на тийнейджърите за това как Дорис бе заминала с Том Шей. — Казаха също, че обичала хазарта. Предполагам, че дори да й е платено да мълчи, това обяснява защо Шей живеят добре, за разлика от нея.
— Ти каза, че тя не харесва много двамата Шей. И изведнъж Том я чака с колата си пред дома й?
— Ако си е взела кратък отпуск, защото моите въпроси са размътили водите, Том и Гуен може би също са нащрек. Може да са й помогнали да изчезне, защото това е и в техен интерес.
— А може би ефектът от въпросите ти е бил подсилен след разговора ни с Мо Барнард. Живее на хълма над ресторанта. Ако е наминала да вечеря там и е споменала, че работата по случая „Карен Бест“ се подновява… Питам се дали и двамата Шей ще си плюят на петите.
— Веднъж вече са напускали града. Макар че сега са се интегрирали в селището. Възможно е да гледат на Дорис като на неуправляем експлозив и се надяват, че след нейното заминаване ще успеят да овладеят ситуацията. Всички нейни близки живеят другаде: двама сина в армията, и двамата старши сержанти — един в Германия, друг — близо до Сиатъл. Не знам дали по фамилия са Райнголд. Може да е при някой от двамата или някъде в Невада, хазартния рай. Спомена пред мен, че Невада й харесва, мислела да се премести да живее там.