— Чий лекар сте? — попита той.
— На Луси Лоуел. Случай на неправилно дозиране ли е било?
— Познавате ли жертвата?
— Само по име.
— Отдавна ли е пристрастен?
— Пристрастен е от дълго време.
— Ако се съди по състоянието му, човек не би научил много.
Отвори вратата на стая за разпити. Луси и Кен седяха един до друг пред сгъваема маса за бридж — приличаха на военнопленници. Пред тях стояха две чаши с кафе, недокоснати.
— Хей, друже! — викна Алмондовар.
Очите на Кен бяха зачервени, а наболата руса брада придаваше подпухнал вид на лицето му. Луси не помръдваше, дори не примигваше. Празният, невиждащ поглед минаваше през мен, сякаш не съществувах.
— Вече записахме показанията им, докторе — каза Алмондовар. — Ако възникне нужда отново да разговаряме с тях, ще се свържем с вас.
Нито Кен, нито Луси помръднаха.
— Искам да кажа, докторе, че могат да си тръгнат.
— Ще тръгнем веднага щом това е възможно.
Алмондовар прошепна в ухото ми:
— Стаята може да ни е необходима. — Към Луси и Кен: — Съжалявам, приятели, ще направим каквото можем, за да разкрием случая.
След това излезе.
Кен закри лице с длани и поклати глава.
Потупах го успокоително по рамото. Вдигна очи към мен, направи опит да се усмихне, после обърна лице към Луси. Тя продължаваше да се взира в стената. Очите й имаха стъклен блясък.
Взех ръката й и лекичко я стиснах. Тя притисна в отговор моите пръсти. После пое дълбоко дъх и се изправи.
Изглеждаше като човек, който всеки момент ще рухне. Кен скочи от стола и я улови под ръка, но Луси не припадна.
Изведох ги от участъка. Няколко полицаи ни погледнаха учудено, но повечето дори не ни забелязаха.
Оставихме „Тавър“-ът на Кен на платен охраняем паркинг и аз ги закарах на Рокингам авеню.
Когато влязохме в къщата, Луси каза:
— Уморена съм.
— Ще те заведа горе — предложи Кен.
Двамата изкачиха стълбището, а аз изчаках във всекидневната, прелиствайки оставената на масичката за кафе книга за големите имения в Нюпорт, Роуд Айлънд.
Четвърт час по-късно Кен слезе при мен. Свали сакото, ризата под него беше измачкана.
— Да ви донеса ли питие или нещо друго?
— Не, благодаря. Вие искате ли да поспите?
Издаде измъчен гневен звук, който можеше да е както смях, така и прокашляне.
— Предполагам, че е редно да ви разкажа какво стана.
— Не е необходимо да го правите веднага.
— А може би е необходимо — каза той. — Отлагането няма да помогне.
Преместихме се от кухнята в трапезарията и седнахме пред дъбовата маса.
— Щяхме да се разходим с колата до едно пасище за коне, сделката за което дооформям в момента — започна Кен. — Първо излязохме да закусим. Луси изглеждаше много бодра. Когато донесоха храната, не се докосна до нея. Попитах я какво има и тя отговори, че непрекъснато се тревожи за Елфи. После заплака.
Погледна ме умолително.
— Сигурен ли сте, че не желаете нещо — дори кафе?
— Не, добре съм.
— Добре… Докъде бях стигнал? — Разтърка брадичката си. — Затова предложих: „Защо не отидем до неговата квартира и проверим дали не е оставил нещо, което да ни подскаже къде е?“. Тя не беше сигурна, че идеята е добра, в случай че някои хора го търсят. Не искаше да ги улеснява. Не искаше да излага и мен на опасност. — Изтри очите си.
— Доставчици на дрога ли?
— Така предположих. Никога не сме обсъждали неговите проблеми. Едва наскоро си дадох сметка, че е пристрастен. Когато го срещнах, знаех, че нещо не е наред. Слаб, непрекъснато кашляше, носът му течеше неспирно. Питах се дали не е СПИН… Както и да е, продължихме да се храним — поне аз продължих. После Луси каза, че може би трябва да отидем. Можехме първо да се огледаме, за да се убедим, че никой не наблюдава апартамента и ако е чисто, да влезем… Извинете ме.
Стана, приготви си чаша нескафе и я донесе на масата.
— После Луси каза, че е убедена, че Елфи има сериозни неприятности. Ако не беше така, щял да й телефонира поне веднъж. Попитах я какви неприятности има предвид. Отвърна, че наистина не знае, Елфи се опитвал сам да се справя с проблемите си, но вероятно ставало въпрос за дългове. И така, отидохме до неговото жилище. Луси имаше ключ. — Избърса една издайническа сълза. — Каква дупка! Необитаема сграда. Магазинът в сутеренния етаж беше празен. До жилището на Елфи се стига по задна външна стълба, която е до контейнерите за отпадъци.