Прокара пръсти по косата си и преглътна.
— Влязохме и веднага ни блъсна онази миризма — като на мръсно пране и гниеща храна. Но в помещението беше истинска кочина: отворени консерви, огризки по целия под, затова изобщо не предположих каква е истинската причина. Жилището се оказа учудващо голямо — с две спални. Мебели почти нямаше. Луси каза, че задната спалня е на Елфи, затова отидохме там. Вратата беше затворена, но отвътре се чуваше шум като бръмчене на електрическа самобръсначка. Спогледахме се, уплашени до смърт. Тогава реших, че това може да е добър признак: току-що се е върнал, бръсне се и се почиства. Затова отворих вратата…
Стисна очи и остави чашата на масата.
— Само я открехнах, но облакът връхлетя върху мен. Мухи. Стотици, може би хиляди. От тях идваше шумът. И личинки. Покриваха цялото легло. По пода, по пердетата… това… нещо. Стърчащата от ръката игла. Той беше… под тях, на леглото. И на пода. Не можеше да се каже кое бе той и какво беше… беше се разтекъл.
— Нарича се очистващ секрет — обясняваше Майло. — От тялото се отделя секрет през устата, очите и ушите, когато разложението е в напреднала фаза. Което означава, че е бил там от доста време.
Намирахме се във всекидневната на сградата в Брентууд.
Майло току-що бе пристигнал, почти два часа след нашето влизане в къщата. Сега Луси и Кен спяха на горния етаж.
— От колко време? — попитах аз.
— Трудно е да се каже, апартаментът е нямал климатична инсталация. Патоанатомът казва, че може да говорим за период от три до осем дни.
— Е, ние знаем, че вероятно са три дни, защото преди това е бил в Ню Мексико. Изглежда, върнал се е скоро след телефонния разговор с Лоуел. И въпреки това не е телефонирал на Луси.
— Върнал се е след сериозен удар — каза Майло. — „Ван Найс“ са намерили красив малък пакет в тоалетното казанче. Суров мексикански хероин, но много силен. Отчупено било едно от ъгълчетата на пакета.
— Проверявал качеството на стоката, но прекалил с дозата. Бил е твърде вцепенен, за да се обади на Луси.
Огледа стаята.
— От колко време спи?
— От час и половина.
— И Кен ли?
— Преди половин час се качи да провери как е тя и не слезе.
— Бягство в съня.
— Старият Бък също има склонност да заспива в стресови ситуации.
Изпука ставите на пръстите си.
— Някои хора просто имат скапан живот, не мислиш ли? А другите като нас живеят от лошата им орис. Хей, защо не вдигнем във въздуха тази къща и не отидем на цирк или нещо такова? Казвал ли съм ти, че веднъж цапардосах клоун по време на патрулирането си? Любопитния Том. Никога не направи скеч от инцидента.
Изправи се и започна да обикаля стаята.
— Хубаво местенце са си устроили хората.
— Полицията за малко да поеме разноските.
Кен слезе по стълбището, като се държеше за перилата. Беше се сресал, но видът му бе болнав.
— Предполагам, че съм задрямал. Здравейте, детективе.
Подадоха си ръце.
— Луси събуди ли се? — попитах аз.
— Току-що. Каза, че ако искате, можете да се качите. Стаята й е в дъното на коридора.
Качих се по стълбището. Стаята й бе боядисана в бледосиньо, с бял бордюр в ъглите. Беше малка, с дървен таван и голямо легло с дървени колони, а завивките — обкантени с дантела. Седеше на ръба му и гледаше през прозореца.
Седнах до нея. Не реагира. Очите й бяха сухи, а устните — изгризани до кръв.
— Моите най-дълбоки съболезнования, Луси.
— Свърши — каза тя. — Всичко.
Потупах съчувствено ръката й. Пръстите й бяха ледени — като на наркоман. Елфи.
— Чух да се звъни на вратата.
— Беше Майло.
Кимна, после започна да поклаща едва забележимо тялото си.
— Не се учудвам — рече тя. — Предполагам, че очаквах да се случи, но…
— Винаги е тежко.
— Сякаш ме ограбват… по парченце всеки път… празен свят.