— Мейсън Ъпстоун.
Повторих въпроса. Ъпстоун ме прекъсна:
— Нищо няма да ви кажа. Не сте ли чували за правото на частен живот?
— Не.
— Точно така, не сте. Кажете на приятелите си от ЦРУ или ФБР, или които са там с вас, да направят най-после нещо полезно, вместо да шпионират хората на изкуството.
Тресна слушалката.
Излязох на верандата и опитах да се успокоя. Небето бе станало наситеносиньо, но това не ми помагаше особено.
Не можех да осуетя лошите неща, които се случваха на Луси, но се предполагаше, че трябва да мога да се справя с един сън…
Лоуел, Трафикънт, Мелърс.
Извадих ксерокопието на статията за празненството в „Убежище“ и я прочетох за пореден път.
Лоуел, заобиколен от почитатели.
Трафикънт сред собствения си кръг почитатели.
Дали всеки не се бе опитал да засенчи другия в нощта на празненството?
Дали Карен Бест не бе станала жертва на тяхната надпревара?
Сигурно имаше начин да се подредят подробностите в цялостна картина.
Прегледах отново имената на участниците в празненството. Обичайните за подобни приеми знаменитости от света на шоубизнеса, никакъв коментар за лично познанство на някой от тях с Лоуел. С едно изключение — филмовият продуцент, финансирал реконструкцията на творческата база. Къртис Ап.
Името му се споменаваше и някъде другаде. Запрелиствах всички статии, докато отново попаднах на него: Лоуел пак бе влязъл във фокуса на общественото мнение чрез благотворителен прием, даден във вилата на Ап в Малибу.
Благотворителен фонд за политически затворници.
Дали Ап не беше споделял симпатиите на Лоуел към талантливите престъпници?
Добре пресметната щедрост? Самомнителността на хората от киноиндустрията често изпреварваше богатството им. Дали Ап не беше се опитал да си купи уважение, като се закачи за Великия?
„Независим продуцент“ беше откупил правата за филмиране на „Команда: Прогони светлината“. Ап или друг покровител?
Да предплатиш за правото да адаптираш поезия във филмова версия — това беше абсурдно решение за делови човек. Може би пак ставаше въпрос за благотворителност?
Великия е бил пред фалит… Ап откупува правата на безценица?
Влага парите си в „Убежище“, после безпомощно гледа как проектът се проваля, защото Лоуел е загубил интерес.
Може би дори е имал недотам ласкаво мнение за Лоуел.
Срещу името му нямаше телефонен номер. Не беше изненадващо.
Продуцентите нямаха ли някакво творческо обединение?
Намерих адреса — Саут Бевърли Драйв 400, Бевърли Хилс — и тъкмо щях да го набера, когато позвъниха от службата ми.
— Търсят ви от дома на мистър Лоуел, докторе. Отказа да съобщи фамилията си. Много сексапилен глас.
Помолих да прехвърлят разговора.
Чух гласа на Нова:
— Все още ли възнамерявате да доведете дъщерята?
— Нищо не съм възнамерявал.
— Останах с впечатление, че имахте такива намерения. Той я очаква — най-подходящото време е късно следобед. Около пет или по-късно. Спи дълго, след като обядва и…
— Нямаше планове — повторих аз, — а и се случи нещо.
— О, така ли? — студено рече тя. — И какво е то?
— Синът на мистър Лоуел — Питър, днес бе намерен мъртъв.
Мълчание.
— Кога се случи това? — Гласът й беше скептичен.
— Тялото било открито тази сутрин. Смъртта е настъпила по-рано.
— Как е умрял?
— Свръхдоза хероин.
— По дяволите! Как ще му кажа?!
— Обадете се в полицията и оставете на тях да го сторят.
— Не, не, това е мое задължение… Това е възмутително, толкова много му се събра напоследък. Когато се събуди, ще очаква да го информирам за посещението на дъщеря му. Трябва да я убедите да дойде. Особено сега. Той го заслужава.
— Така ли?
— Защо сте толкова враждебно настроен? Само се опитвам да правя онова, което смятам за правилно.
— Аз също.
— Извинете ме. — Тонът изненадващо стана мек. — Убедена съм, че е така. Просто новината ме свари неподготвена. Нямам опит в подобни неща. Наистина не знам как да постъпя.
— Няма лесен начин да му го съобщите. Просто изчакайте подходящия момент и му го кажете.
— Кой е подходящият момент? — почти уплашено попита тя.