— Когато не е пиян или силно упоен от лекарствата. Когато не е разстроен или ядосан.
— Което не ми оставя голям избор… но сте прав, просто ще се наложи да уловя куршума с уста.
Звучеше унило.
— Какво има? — попитах аз.
— Ами какво ще стане, ако му кажа и получи пристъп — здравето му е толкова разклатено! Ами ако получи нов инфаркт? Какво ще правя тогава сама с него?
— Очевидно се нуждае от лекар.
— Знам, но ги ненавижда.
— Тогава не знам какво да ви кажа.
— Той ви харесва. Бихте ли дошли тук и присъствате, когато му го съобщя — просто за кураж?
Засмях се:
— Според мен сте попаднали на неподходящ човек.
— Не, не, наистина сте му симпатичен. Каза, че е изпразнил и двете цеви във вас, а вие моментално сте отвърнали на изстрелите му. Изпитва уважение към вас. За първи път го чувам да говори с уважение за някого. Знам, че е изнудване от моя страна, но ще ви платя за отнетото време. Моля ви, много съм уплашена. Нямам опит със смъртните случаи. Прекалено много чудачества има в това семейство, не това очаквах, когато приех работата. Но не мога да го изоставя — твърде много хора вече са го правили.
— Моето впечатление е, че той е изоставящият.
— Прав сте — съгласи се бързо тя. — Но не така вижда нещата. Той не може сам да си помогне — твърде стар е, за да се променя. Наистина ме е страх, че ще оплескам всичко. Моля ви, помогнете ми. Ще обезщетя щедро времето и усилията ви.
— Не бих приел парите, но ще дойда. И мисля, че трябва да го направя още сега.
Неизменно отзивчивият терапевт, независимо че вече планирах маршрута на обиколката си из имението.
— Ще дойдете ли? Направо е невероятно. Ако съществува начин да ви се отплатя…
Сексапилният глас.
— Хайде просто да приключим с това — казах аз. — Храня съчувствие към цялото семейство.
— Да-а, те са достойни за съжаление, не мислите ли?
34.
Седеше на верандата и се изправи, когато ме видя, че спирам да отворя вратите. Беше облечена в къса черна рокля от мека материя и черни сандали. Този път със сутиен, който поемаше тежестта на гърдите й. Изтича по дървените стъпала, усмихвайки се, и почувствах, че отново ще бъда манипулиран, когато се насочи право към мен. Спря буквално на сантиметри и сграбчи ръката ми.
Имаше гъвкаво, стегнато тяло, но при сегашната й близост и слънчевата светлина, която падаше право върху лицето й, забелязах миниатюрни белези от шевове за изпъване на кожата там, където долната челюст се извиваше към ушите.
Пластична операция за изпъване на кожата на лицето. Може би беше по-възрастна, отколкото предполагах?
Ръката й продължи да стиска моята. Поглеждайки по-надолу, забелязах други такива белези по дланите й. Малки, почти неуловими с просто око, с изключение на една дълга бяла черта, успоредна на пръстните стави на дясната й ръка.
— Благодаря ви. — Целуна ме бързо по бузата. — Той още спи.
Освободи ръката ми и ме поведе към покритата тераса, като се движеше до мен, прихванала кръста ми.
— Колко време спи обикновено? — заинтересувах се аз.
— От два до пет часа. Опитвам се да не му давам морфин предобед, за да има апетит, но обикновено реагира много остро на това.
— Кой предписва рецептите за морфина?
— Един лекар в Пасифик Палисейдс.
— Този лекар посещава ли го понякога?
Почеса показалец с големия пръст на ръката си, въздъхна и се усмихна.
— Какво мога да кажа?
Спомних си за дълбокото презрение на Лоуел към Елфи заради неговата пристрастеност към дрогата.
— Хайде, влезте. — Отвори входната врата.
— Защо не се поразходим? — предложих аз. — Цял ден съм стоял затворен.
— Добре — съгласи се тя и приглади косите си назад. — Изчакайте за момент, трябва да взема нещо.
Изтича по стълбите и се върна с малко преносимо радио с гумена антена. На марковата лента имаше надпис „За деца“.
— Предназначено е за малки деца — обясни тя, докато го закрепяше на колана си. — Но не са ли деца старите хора? Пораснали деца?
Завъртя някакво копче и се чу пращене.
— Има обхват до половин километър, затова не трябва да се отдалечаваме много. Понякога се събужда като малките деца — с плач. Също като тях носи памперси.
Движеше се плътно до мен, докато се разхождахме около сградата. Непосредствено до нея имаше сух безлесен участък, където стърчаха единствено металните стълбове, крепящи празни простори за пране.