— Виждате ли? — Отново ме озари с усмивката си. — Човек никога не знае. Улучихте ме в хубав за мен ден. Днес съм добър като шибаната Майка Тереза.
Бюрото сигурно имаше чекмедже, защото Ап извади лист хартия и го развя срещу мен.
Бланков формуляр с адреса и телефона на НТП в горния край.
— Ето — рече той, изваждайки свитък от филмов сценарий от коша в краката си. — Използвайте го за подложка. Трябва ли да ви давам химикалка?
Извадих писалка от джоба си.
— Пет минути — предупреди Ап. — Всичко, което можете да погълнете за това време, а после се изпарявате. — Сключи длани на тила си и се облегна назад.
— Явно сте харесвали замисъла за „Убежище“. Какво ще кажете за поканените от Лоуел за „приятели“ млади творци?
— Тери ли имате предвид? Тери беше талантливо момче. Имаше лични проблеми, но кой няма проблеми?
— Това означава ли, че не сте били свидетел на прояви на насилие от негова страна?
— Не спрямо мен. Харесваше му да се прави на Мистър Самец, да се разхожда гол до кръста, татуиран с голи момичета. Но притежаваше талант.
— Какво стана с него?
— Да пукна, ако знам. Идиотът буквално изригваше идеи. Можех да го направя богат, а той просто офейка.
— Мислите ли, че Лоуел знае къде е заминал?
— Винаги съм мислел, че знае, но той никога не го призна. Това беше последната капка, която развали отношенията ни. След всичко, което направих за копелето, мислех, че имам право да очаквам малко честност. Вече срещнахте ли се с него?
— Да, за много кратко.
— Противен е, нали? Буквално е червив с пари, а живее като свиня.
— Ако е богат, защо тогава е дошъл за финансова помощ при вас?
Свали ръце от тила си и ги постави върху бюрото.
— Защото бях магаре. Не знаех, че е богат, не го проучих. А тогава работех като финансов съветник — нищо не оправдава глупостта ми. — Забарабани с пръсти по мраморния плот. — Хей, това е шоубизнес!
Отново погледна платинения циферблат на ръчния си часовник.
— Значи нямате представа какво е станало с Тери Трафикънт?
— Не, но ако вие разберете, надявам се, че ще ми кажете. Задникът ми дължи сценарий. — Поклати глава: — Смотаняк. Можеше да натрупа състояние. Имаше страхотен усет за диалога, умееше да превръща описанията в живи сцени. Виж, Дени Мелърс беше друг случай, висока класа. Нямаше нищо скаутско у него. Не притежаваше демоничността на Тери, но беше необщителен от първия ден, отвратителен характер. Не че имам нещо срещу чернокожите — той дори не беше толкова черен. Мисля, че майка му е била бяла или поне светлокожа. Говореше като бял. Но този тип…
Махна погнусено с ръка и качи краката си върху плота. Подметките на обувките му бяха блестящо черни, без грайфери.
— Какво правеше? — попитах аз.
Загледа се през прозореца. Кафеникава мараня обгръщаше върховете на планината Сан Габриел.
— Знаете ли, приятелю, разговорът с вас роди една идея у мен. Някой проявил ли е интерес към филмирането на книгата, която пишете?
— Съществува известен интерес.
— Имате ли опит с филмирането?
— Всъщност не.
— Тогава не прибързвайте. Хората ще ви убеждават, че ще направят най-различни неща за вас. А междувременно ще топят показалец във вазелин, за да ви го начукат при първа възможност. От двадесет години работя в този бизнес, знам как се правят тези работи. А вашата книга просто сама запалва прожекторите на снимачната площадка. Както сам казахте: „от слава към забвение“. А знаете ли, че някога онова място е било нудистка колония? Как ви се струва като място за филмово действие? Писатели, художници и нудисти. Всички събрани накуп и — белята става.
— Престъпление ли имате предвид?
— Всякакви бели. Естествено, ще се наложи да промените тук-таме по нещичко. За да избегнем юридически проблеми. Да, това ми харесва. Ще бъде творчески лагер за музиканти — нудисти и музиканти, рокаджии и изпълнители на класическа музика, всички на едно място — звучи изкушаващо, нали?
— Интересно. И кой ще бъде лошият? Мелърс ли? Това няма да е много цивилизовано решение.
— Тогава ще го направим бял — и без това бялото преобладаваше у него. Руса коса, малки жълти мустачки. Голям, едър задник… противен.
— Противен в какъв смисъл?
— Противен характер. Непрекъснато говореше за болка: за това как причинява болка на жени. Не казвам, че действително е извършил нещо, но когато човек говори дълго едно и също, знае ли се?