— В какъв смисъл?
— В един момент разговарям с него и имам чувството, че действително го правя. После се събуждам и осъзнавам, че съм сънувала и истината ме покосява… Предполагам, че е нормално.
— До голяма степен.
— Напоследък не правех нищо, само спях. Не мога да го преодолея, чувствам се като упоена. Всеки път, когато се опитам да стана, ме обзема желание да допълзя обратно до леглото. Трябва ли да се преборя с желанието си, за да оставам будна?
— Не, оставете природата да си свърши работата.
— Господи, много ме боли от неговата загуба!
Започна да плаче.
— Не съм му ядосана, той беше безсилен. Да се добере до толкова силен наркотик, без да го знае… Когато организмът му изпитваше наркотичен глад, не можеше да мисли за нищо друго.
Пак заплака.
— Такава болка… при това напразна. Имам чувството, че сърцето ми ще се пръсне на парченца — не знам дали някога отново ще бъда нормална.
— Нужно е време, Луси.
— Не мога да се подложа на хипноза, не мога изобщо да се съсредоточа. Съжалявам.
— Няма за какво да съжалявате.
— По-нататък. Ще я направим по-нататък. Сега съм в състояние само да плача и да спя, дори нямам желание да говоря. Съжалявам.
— Няма нищо, Луси.
— Съжалявам, съжалявам — самоиронично повтори тя. — Съжалявам за целия свят. За Кери Филдинг и за другите. И за Елфи. И за Карен. Не съм я забравила. Няма да забравя!
Трима психопати в гората.
Барнард научава нещо за това. Умира.
Дорис Райнголд — жива и бедна. Може би е проиграла на хазарт получените за мълчанието пари?
Том Шей я убеждава да замине от града. Към някое скривалище или друго, по-окончателно местоназначение?
Още известно време обмислях различните хипотези. Барнард непрекъснато изскачаше в мислите ми.
Ако е бил убит заради изнудването, тогава зрелищният характер на смъртта му имаше смисъл: трупът върху легло в мотелска стая би могъл да провокира много поучителни заключения.
Кой беше свършил черната работа? Убийството е било извършено цяла година след изчезването на Карен. В онзи период Мелърс — или както там беше истинското му име — вече е работел за Ап, а Трафикънт е заминал в неизвестна посока.
М. Беярд Лоуел живеел пък в приказно усамотение в Топанга Каньон.
Не можех да си представя, че Великия ще рискува да се появи на среща в някакъв долнопробен мотел.
И защо е било необходимо това изваждане на показ на мръсни ризи?
Защото е обслужвало нечии низки интереси ли? Мо Барнард беше описала Феликс като ценител на женската красота. Дали не е бил примамен в мотела с обещание за ново парично обезщетение: по-голямата вноска, която очаквал от толкова време? И да е решил да се отдаде за кратко на плътски удоволствия, докато чакал?
Представях си го със свалени панталони, в тръпнещо очакване върху тясно сиво легло в затъмнена стая, на екрана върви порнокасета, а на нощното шкафче е оставена бутилка.
Жена в прилепнали панталони и високи токове. Усмихва му се и изчезва в банята с намигване, казвайки: „Само минутка, сладурче“.
Чува се шум от пускане на водата в тоалетната. Барнард е съсредоточил вниманието си върху порнофилма и не чува отварянето на вратата.
Някой се втурва към леглото и започва да стреля.
Някой, който е имал ключ. Дали администраторът от рецепцията не е бил подкупен? А може би сводникът също е бил замесен?
И все пак, защо в онзи мотел? Само три мили по на изток Холивуд гъмжеше от луксозни апартаменти, светилища на платената любов.
Може би защото убиецът е познавал достатъчно добре мястото и персонала, за да устрои потулването на случая?
Полицията изобщо не се бе усъмнила.
Барнард бе водил интересен живот: прекарвал дните си в ровене в хорските тайни, вадел си хляба със случаи, обявени за приключени от полицията.
Двадесет години по-късно последният разследван от него случай оставаше неразкрит.
Един непоследователен човек. Дали вестниците изобщо бяха писали за неговата смърт?
Този път предпочетох да използвам по-отдалечената от дома ми библиотека в Санта Моника, на Шеста улица. Името на Барнард не присъстваше в библиографския файл на компютърния терминал. Но след проверка в раздел „Убийства“ попаднах на находка от вестникарски публикации.
Убийство в мотел. Според полицейски източници „Приключенски кът“ на Уестсайд е място на многобройни престъпления, последното от които е убийството на оттеглил се от професионална дейност частен детектив.
Следваше пълният текст на статията: