— Проверявали сте стаите сутрин в пет?
— Тогава свършвах. Започвах в пет без петнадесет, за да свърша навреме и до пет да се махна от онази дупка. Ако стаята беше свободна, пращах мексиканката да я почисти. Ако в нея имаше хора, отбелязвах го в регистъра, за да е в течение администраторът от дневната смяна. Дневната смяна беше приказка: никой не използва проклетата дупка през деня.
— Влезли сте да проверите стаята на Барнард. Означава ли това, че по това време е трябвало да бъде освободена?
— Би трябвало. Плати за кратък престой — за два часа, доколкото си спомням. Трябваше вече да я е освободил.
— Преди това не сте проверявали стаята?
— Човече, вършех само онова, за което ми плащаха, беше ужасна бърлога. Какво ме интересува, че някакъв идиот останал двадесет минути повече? Собствениците не ги беше грижа, та мен ли?
— Платил е за двучасов престой. Значи не е дошъл в мотела, за да пренощува.
Силвестър се изсмя:
— Бинго! Сигурно сте учили в колеж.
— Какво направихте, когато открихте трупа?
— Обадих се в полицията, какво друго? Да не мислите, че съм вчерашен?
— Ами управителят? Мълинс. Дарнъл Мълинс.
Свъси вежди.
— Да-а, Дарнъл.
— И на него ли се обадихте?
— Не, Дарнъл отсъстваше. Постоянно отсъстваше, освен когато ме изритваше от рецепцията.
— Защо го е правел?
— Мислеше се за писател. Появяваше се от време на време, изглеждаше ме високомерно и ме изритваше, за да използва пишещата машина. Нямах нищо против. Излизах да взема нещо за хапване.
— Значи Дарнъл се е смятал за писател?
— Да, като вас, само че той пишеше книга. — Разсмя се, сякаш от абсурдността на собствените си думи. — Глупак.
— Не беше добър писател, така ли?
— Откъде да знам? Никога не ми показа нещо, написано от него.
— Издавал ли е изобщо нещо свое?
— Поне аз не съм чул, а той със сигурност щеше да се изфука. Обичаше да си гали самолюбието.
— Някаква идея къде може да е?
— Тц. И не си губете времето. Дори да го намерите, той няма да ви помогне.
— Защо?
— Беше високомерен фукльо.
— В какъв смисъл високомерен?
— Високомерен и достоен за съжаление. И бесен. Винаги вбесен от нещо, сякаш беше по-добър от всички. Надуваше се. И разказваше разни истории. Че е учил в колеж, че е прекалено образован за сегашната си работа. Щял да напише книгата си и завинаги да се махне от онзи вертеп.
Погледна ме.
— Като че ли имаше къде да отиде, а ние, останалите, щяхме да тънем в мизерията.
— Спомняте ли си в кой колеж твърдеше, че е учил?
— Някакъв колеж в Ню Йорк. Не обръщах внимание на неговите приказки, той само това правеше — ругаеше и се хвалеше. Баща му бил лекар, работел над сценарий за филм, който щял да стане хит, срещал се с кинозвезди по приеми. — Изсмя се: — Пишел книга. Сякаш съм глупак. Защо човек, който работи върху толкова проекти, ще стои в бърлога като „Приключенски кът“? Не признаваше, че е тъмнокож като нас.
— Не му е харесвало да бъде тъмнокож?
— Не го признаваше. Говореше като бял. В интерес на истината, беше със светла кожа. — За пореден път се изсмя саркастично и се ощипа по лакътя. — Прекалено много бяла кръв. А косата му беше руса — къдрава, но сламеножълта. Сякаш са го топили в яйчен жълтък — мистър Препечена филийка по френски.
— Имаше ли мустаци?
— Не си спомням, защо?
— Опитвам се да си го представя как е изглеждал.
Погледът му светна обнадеждено.
— Ще поместите ли моя снимка във вестника?
— А вие искате ли?
— Ще ми платите ли допълнително?
— Не мога да го направя.
— Тогава оставете. Е, добре, ако вие искате. Ще е по-добре от снимка на Дарнъл. Беше грозен фукльо. Едър и силен — казваше, че в колежа тренирал футбол. За нищо на света не би признал, че е тъмнокож, но носът му бе по-плосък от носа на дебеланкото, с когото играех домино. Сламеноруса коса и онези замечтани сини очи — по-мечтателни дори от вашите. Да, сега си спомням, че имаше мустаци. Малки мустачки. Мъх. Рядък жълтеникав мъх. Глупак!
38.
Платих му остатъка от договорената сума, той се обърна и бавно започна да се отдалечава.
— Още един въпрос — извиках аз. — В статията казвате, че не сте чули изстрели заради натовареното движение по шосето. Наистина ли имаше голямо движение около четири часа сутринта?