— Защо не ми разкажете?
— Да ви разкажа какво?
— За своя живот, за семейството си.
— За моя живот — разсеяно повтори тя. — Зададохте ми този въпрос при първата ни среща, но аз смених темата, нали? А вие не настояхте. Казах си, че постъпвате много тактично. После си казах: „Може би отстъпва временно, това е част от стратегията. Вероятно владее други начини, по които да проникне в главата ми“. Звучи параноично, нали? Но когато за първи път отиваш на терапевтичен сеанс, се чувстваш доста напрегнат. Никога преди не бях ходила при психоаналитик.
Кимнах мълчаливо.
Луси се усмихна.
— Предполагам, че в момента просто дърдоря на празен ход. Историята на моя живот: родена съм в Ню Йорк Сити преди двадесет и пет години, на 14 април. В болницата „Ленъкс Хил“, ако трябва да съм съвсем точна. Израснах в Ню Йорк и Кънектикът, учих в реномирани училища за момичета, а преди три години завърших колежа „Белдинг“ — малък колеж за девойки в покрайнините на Бостън. Имам бакалавърска степен по история, но не можех да постигна кой знае какво с нея. Затова започнах работа като деловодител в „Белдинг“: водех документацията и счетоводните сметки на Факултетния клуб и на Студентския съюз. Никога не бях допускала, че ще работя това — не бях добра по математика. Тогава забелязах обявата за вакантно място в „Шелдън и Баулби“ и се явих на интервю. Компанията развива дейност на територията на страната, а вакантната длъжност бе в един от офисите им в Ел Ей. Кандидатирах се по-скоро на шега и спечелих конкурса. Така се преместих на запад — една самотна млада жена. Това е. Нищо зашеметяващо, нали?
— Какво ще ми кажете за семейството си?
— Семейството ми се изчерпва в общи линии с Питър, с когото се запознахте. Той е една година по-голям от мен и двамата сме много близки. Прякорът му е Елфи — някой му го лепна, когато беше малко момче, защото бе голям немирник.
— Той е единственият ви кръвен роднина, така ли?
— Единственият пълнокръвен родственик. Имах полусестра, която почина преди няколко години, и полубрат, който живее в Сан Франциско, но никога не съм го виждала. — Пауза. — Всичките ми баби, дядовци, чичовци и лели са починали. Майка ми починала скоро след моето раждане.
„Млада — помислих си аз, — а обградена от мъртъвци.“
— Ами баща ви?
Сведе бързо поглед, сякаш търсеше изгубени контактни лещи. Ходилата й притискаха пода, а тялото й се изви, сякаш се боеше от мен, в резултат — материята на блузата се усука около кръста й.
— Надявах се да избегнем това — прошепна Луси. — Но не заради съня ми.
— Не сте длъжна да говорите за него, ако не желаете.
— Не в това е въпросът. Когато е намесен той, нещата винаги се променят.
— Как така?
— Заради това, което е.
Заби поглед в тавана и се усмихна.
— Ваш ред е — подкани ме тя, протягайки театрално ръка напред.
— Кой е той?
Рязък смях:
— Морис Беярд Лоуел. — „Съкрушително.“
Отново смях. Този път горчив.
— Бък Лоуел.
4.
Бях чел за М. Беярд Лоуел, така както за Хемингуей, Джаксън Полак и Дилън Томас.
През ученическите ми години негови творби — в проза и стихове — се печатаха в учебниците. Не харесвах особено абстрактните му цапаници в ярки цветове, но знаех, че са изложени в редица известни музеи.
Публикувал в юношеските си години, рисувал като младеж, лошото дете на следвоенната епоха, по-късно станал един от литературните патриарси.
Но вече много време не бях чувал за него.
— Шокиран ли сте? — попита Луси с мрачно, но доволно изражение.
— Сега разбирам какво имахте предвид: как всичко се променя след неговото замесване. Но за мен би могъл да има значение единствено в качеството на ваш баща.
Луси се засмя:
— Неговата роля ли? Да се търкаля в сламата, в това се заключава тя, доктор Делауер. Великият миг на зачатието. Старият Бък е от типа мъже „люби, след това замини“. Напуснал майка ми, когато съм била едва на няколко седмици, и никога не се върнал при нея.
Приглади косите си и изопна гръб.
— Е, как така се появява в сънищата ми?
— Не е необичайно. Липсващият родител може да има силно присъствие в живота на останалите членове на семейството.
— Какво искате да кажете?
— Гняв, любопитство. Понякога се появяват компенсаторни фантазии.