Носеше скъпа бяла ленена рокля и бели обувки с равна подметка. Около шията й блестеше колие от перли. Късата й коса лъщеше, но дори от разстояние очите й изглеждаха уморени.
Къса коса. Мрачен поглед. Сърдитата детегледачка от спомените на Кен?
Изоставила поверения й пост, а когато се върнала, установила, че Луси я няма?
Тръгнала да я търси и я вижда да ходи насън?
Ако беше видяла и чула онова, което Луси знаеше, значи е разполагала с нещо, за което е можела да иска пари.
Светна зелено и тя влезе в огромния ярко осветен терминал. Оттук излитаха около десетина самолета на час. Насочи се към гишето на „Аеро Мексико“. Нареди се на касата за билети първа класа и скоро се озова пред служителя. Травис се въртеше в инвалидната количка. Хората гледаха. Терминалът беше претъпкан. Измамнички, преоблечени като монахини, просеха милостиня. Взех един захвърлен вестник и се престорих, че чета, докато крадешком поглеждах към голямото електронно табло, върху което се изписваше информация за полетите.
„Аеро Мексико“, полет 546, излитащ след час за Мексико Сити.
Служителят клатеше глава.
Гуен погледна ръчния си часовник, после посочи към Травис.
Служителят вдигна телефона, говори, остави слушалката и отново поклати глава.
Гуен се наведе към него, мускулите на прасците й се издуха.
Служителят продължи да поклаща отрицателно глава. След това извика друг служител. Вторият изслуша Гуен, после заговори по телефона. Поклати глава. Зад Гуен се бяха наредили около шест души. Вторият мъж посочи към тях. Гуен се обърна. Лицето й бе почервеняло от гняв, дланите й — свити в юмруци.
Никой от опашката не каза нищо, но някои гледаха Травис.
Гуен хвана инвалидната количка за страничните дръжки и го отдалечи.
Тръгнах след тях, докато тя си проправяше път през навалицата към телефонните автомати. Всички бяха заети и тя зачака, като непрекъснато се оглеждаше и барабанеше с пръсти по облегалката на количката. Когато един апарат се освободи, тя се стрелна към него и в продължение на петнадесет минути остана там — поставяше монети и натискаше бутоните. Когато се обърна, изглеждаше по-съкрушена и изнервена: триеше пръстите на ръцете си, хапеше устни, погледът й шареше из терминала.
Последвах я обратно до паркинга. Когато плащаше таксата при будката на изхода, аз вече бях на две коли зад караваната. Карах след нея. Излязохме от летището, после продължихме по шосе 405. При кръстовището на „Уест 10“ Гуен свърна по шосе №1.
Връщаше се към Малибу.
Но вместо да завие при „Ла Коста“, тя продължи още няколко мили по шосе №1.
Търговският център срещу кея.
Паркингът беше почти празен. Работеше само закусвалнята за морски специалитети, осветена от ярката неонова светлина на рекламите. Паркирах „Севил“-а на неосветен участък и от колата наблюдавах как Гуен сваля Травис от караваната.
Подкара инвалидната количка по рампата към магазина за сърф оборудване, после спря, отвори дамската си чанта, извади портмоне и златна кредитна карта. После я прибра и отново зарови в чантата. Травис постоянно се въртеше. Гуен извади ключ. Вече отваряше вратата на магазина, когато излязох от „Севил“-а и поздравих:
— Здравейте.
Тя вдигна ръце в отбранителен жест, пускайки инвалидната количка, която тръгна надолу по рампата, но аз я спрях. Момчето тежеше поне шестдесет килограма.
Гуен наблюдаваше с разширени от уплаха очи, а едната й ръка бе изтеглена назад, готова да нанесе удар.
— Махнете се веднага оттук или ще викам!
— Ще бъде без полза.
Травис беше извил неестествено глава, опитвайки се да ме огледа. Усмивката му беше невинна и глуповата.
— Не се шегувам.
— Нито пък аз. Какъв беше проблемът на летището? Билетите не бяха предварително резервирани според уговорката ли?
Отвори уста и ръката й бавно се прибра до тялото, дланта легна върху гърдите й, сякаш умоляваше за помощ.
— Вие сте не по-малко луд от баща си — каза тя.
— От баща ми?
— Не ме будалкайте, мистър Бест. — Натърти на името, сякаш фактът, че го знае, можеше да ме подплаши.
— Мислите ме за негов син?
— Знам, че сте негов син. Видях ви с него, когато той се опита да нахълта. Непрекъснато кръстосвате града и разпитвате всички, като се представяте за друг.
— Представяйки се за друг?