— Престорихте се на клиент, когато купихте онези бански гащета. Не желаем да имаме нищо общо с вас, господине. Сега веднага ще си тръгнете и ще кажете на баща си, че ще навлече големи неприятности и на двама ви. Хората в Малибу ни познават. Или изчезвате, или ще извикам полиция.
— Моля, направете го — казах аз и извадих портфейла си. Имах у себе си стара визитка, на която пишеше, че съм сътрудник на полицията, а също и визитка на Майло. Надявах се, че надписът „Отдел «Убийства»“ ще я впечатли. А паниката ще й попречи да съобрази, че този район беше извън юрисдикцията на Полицейски участък Ел Ей.
Върху лицето й се изписа объркване.
Травис каза нещо нечленоразделно. Продължаваше да ме гледа усмихнато.
— Аз не… — Прочете повторно визитните картички. — Вие сте психолог?
— Сложно е за обяснение, мисис Шей. Но моля, позвънете в полицията, те ще ви разяснят всичко. Разследването за изчезването на Карен Бест е подновено, тъй като има нови факти, нов свидетел. Аз сътруднича на полицията при разговорите с новия свидетел. Сега полицията знае, че нещо се е случило с Карен на празненството в „Убежище“, а също, че на вас, на съпруга ви и на Дорис Райнголд е било платено, за да мълчите.
Хвърлях напосоки картите. Усилието й да запази спокойствие ми показа, че печелех.
Дясното й око започна да трепери. Обърна се към Травис и каза: „Спокойно, захарчо“, въпреки че изглеждаше напълно спокоен.
— Това е пълна лудост.
— В най-лекия случай говорим за възпрепятстване на съдебната система. Дори да имахте резервирани билети, нямаше да бъдете допуснати до самолета. Мисля, че сте забелязали, че сте следена. Ако бях на ваше място, щях да се погрижа първо за Травис. Да му осигурите чисто и сигурно място, където да остане, докато вие сте подопечни на правораздавателната система. До скоро и приятен ден.
Обърнах се и си тръгнах. Тя понечи да сграбчи ръката ми, но аз я дръпнах.
— Защо постъпвате така с мен?
— Не съм направил нищо. Ако трябва да бъда откровен, дори не съм тук в момента официално. Ако полицията узнае, че съм ви проследил, сериозно ще се обезпокоят. Мислят ме за прекалено състрадателен. Може би е така, но съм лекувал деца с церебрална парализа и знам, че дори да са осигурени най-добрите условия, пак не е леко. А това, което ви предстои, далеч няма да ви улесни.
Гледах как момчето се криви и си спомних как бях излъгал и доктор Мълинс — справедливостта май не съответстваше на действията ми. После си спомних за заровеното тяло на Карен Бест, за скръбта на Шеръл Бест и сякаш — от този ъгъл — постъпките ми се оказаха по-близо до каузата за справедливостта.
— Какво искате?
— Истината за Карен.
— Защо не дойдоха от полицията?
— О, ще дойдат — отвърнах аз и се обърнах с намерение да си тръгна.
— Не разбирам. Сътрудничите на полицията, но сега не сте тук официално.
— Тук съм, защото за мен Карен е от голямо значение.
— Познавахте ли я?
— Няма да кажа нищо повече, мисис Шей. Но ще ви посъветвам нещо: има хора, които смятат, че вие и Том сте замесени в нейното убийство. Ако е вярно, в такъв случай няма какво да обсъждаме и аз наистина трябва да се махна оттук. Ако само сте укривали улики и факти относно нейната смърт, тогава бих могъл да се намеся във ваша полза. Лъжите няма да помогнат, защото уликите са на път да бъдат установени — въпрос единствено на време. А ако вие успеете да заминете за Мексико, полицията ще наложи запор върху вашата къща и този магазин.
— Не знам за никакво убийство! — каза тя. — И това е самата истина, Бог ми е свидетел!
— Защо се опитахте да заминете тази вечер?
— Почивка.
— Без багаж? Или Том трябваше да уреди и този въпрос, както билетите?
Стоеше неподвижно. Свих рамене и тръгнах към колата си.
— Ами ако не знам нищо? — извика след мен тя. — Ами ако онова, което знам, не може да помогне на никого?
— Тогава няма да можете да помогнете и на себе си.
— Но аз не знам! Това е истината! Карен… тя…
Не довърши изречението и закри очи с длани. Травис погледна нея, после мен.
Усмихнах му се. Веднага ми отговори с широка усмивка — по-скоро гримаса, със замъглен, празен поглед. Повечето хора с мозъчни увреждания са със запазен разсъдък. Въпреки тиковете и изкривяванията, Травис беше почти красив и съзирах у него белезите на млад мъж, какъвто би бил, ако беше здрав.