Выбрать главу

— Но пред никого не сте казвали, че Карен е била на празненството, нали?

Отново мълчание.

— Шерифите зададоха ли ви този въпрос?

— Дойдоха в „Долара“ няколко дни след нейното изчезване. Мислеха, че се е изгубила в планините. Организираха издирване с хеликоптери.

— А вие не им казахте нищо, което да промени тяхното мнение.

— Кой казва, че е било различно? Можеше да си е тръгнала от партито с друг човек и да е отишла горе в планините.

— В разгара на работата?

— Не беше най-отговорният човек на света: обаждаше се в „Долара“, че е болна, за да отиде в Дисниленд. Идването й в Калифорния за нея беше като голяма ваканция.

Прехапа устни.

— Вижте, не я очерням. Беше симпатично хлапе. Но не бе особено умна. — Сълзи напълниха очите й. — Никога не съм й желала злото. Не съм направила нищо, което да я нарани или да й навреди.

Отново скри лице в дланите си. Травис бе успял да се обърне и сега я наблюдаваше, сякаш омагьосан. Кутията се изтърколи от скута му и падна на пода. Пресегна се да я вземе, но коженият обезопасителен колан му пречеше и той започна да крещи.

Гуен свали ръце от лицето си и понечи да се изправи.

Взех кутията и му я дадох, после разроших косата му.

— Аа-гааа — изгъргори усмихнат той. — Аа-даамухъ-ъх.

— Не беше мащабно и задълбочено разследване — каза Гуен. — Просто дойде един полицай и попита дали някой я беше виждал. След това седна и пи кафе.

— Ами частният детектив, нает от бащата на Карен? Феликс Барнард. Той какви въпроси задаваше?

— Беше странен. Възрастен мазно любезен тип.

— Какви въпроси задаваше?

— Същите като полицията: кога сме я видели за последен път.

— И вие сте отговорили: в петък вечерта, след края на смяната й в „Долара“.

— Беше противен като лепкава топка. Не исках да имам нищо общо с него.

— Узнал е, че Карен е била на празненството. Как?

— Не знам, но не от мен — отвърна тя и бързо погледна встрани.

Интуицията ми подсказваше, че тя премълчава нещо. Реших за момента да не насилвам нещата. Замислих се за времето между тръгването на Карен от „Долара“ до празненството на следващия ден и попитах:

— Защо Карен е отишла по-рано в „Убежище“?

— Шефът на обслужващия персонал горе се нуждаеше от хора за подреждането на масите, столовете и храната.

— И вие избрахте Карен, въпреки че на нея не е можело да се разчита?

— Съжалих я. Както вече казах, трябваха й пари. — Клепачите й неволно премигнаха няколко пъти.

— Това ли бе единствената причина?

Пое дълбоко дъх и се обърна към Травис:

— Добре ли си, захарчо?

Без да я чува, Травис продължи да разглежда кутията.

— Каква е истинската причина да изпратите Карен по-рано в „Убежище“, Гуен?

— Обади се някой. Искаше да изпратим по-рано най-красивата от сервитьорките.

— Кой?

Продължително мълчание.

— Лоуел.

— А Карен е била най-красивата.

— Беше сладка.

— Защо външността е била от значение, ако от нея се е изисквало само да подрежда и сервира.

— Не знам. Първоначално нямаше такова условие. По-скоро: „Ако ще изпращате някого, гледайте да е симпатична, а също и още хора“, после някакви налудничави реплики, които не помня — каза нещо за вечната красота. Не знам защо го поиска, възможно е при него да е имало някакви големи знаменитости и да му се е прищяло да ги впечатли. Какво значение имаше за мен кой ще отиде за подготвителната работа? Карен с радост прие да иде по-рано.

— Зарадвала се е, че ще бъде сред големи знаменитости?

— Определено. Често ходеше на булевард „Холивуд“, за да гледа кинозвездите.

— Как е стигнала до „Убежище“?

— Някой щеше да я вземе с кола.

— От „Долара“ ли?

— Не, от Тихоокеанската магистрала.

— По-точно?

— От отклонението към Райския залив.

— Веднага след отбивката за „Долара“ ли?

Кимна.

— Кой я чакаше?

— Не знам. — Пак се загледа встрани.

— Не ми помагате особено, Гуен. — Травис ме гледаше съсредоточено. Намигнах му. Засмя се и кутията пак се изплъзна от ръцете му. Дадох му я, после изгледах Гуен укорително.

— Видях кола — каза тя. — Видяхме я — Том и аз. Потегляше, когато ние стигнахме там. Но това е всичко. Не видях кой беше в колата. Дори не зная дали в същата кола се бе качила Карен. Тръгна двадесетина минути преди нас. Възможно е да се е качила в друга кола.