— Изнерви се от собствената си роля в потулването на случая ли?
— Не беше точно така. Вече ви казах, нямаше никакъв заговор. Ние само…
— Само какво?
— Само държахме устите си затворени. Така мухи не можеха да попаднат в тях.
Горчива усмивка.
— Дорис видяла ли е нещо, което другите не са?
— Може би… Добре, добре, но не е кой знае какво. Дори не беше сигурна, че го е видяла. Вероятно не е било нещо важно.
Пак оправи роклята без нужда.
— Какво е видяла тя, Гуен?
— Било е… Сложила децата да легнат и излязла да потърси нещо за пиене. Когато се върнала, едното от децата го нямало, а вратата на бунгалото била отворена. Излязла навън да го търси. Накрая го открила да се лута в гората зад бунгалото. Имало много дървета, пътеки. И много други дървени бунгала. Нещо като голям летен лагер — някога е било нудистко ваканционно селище. Детето се било изгубило. Когато Дорис намерила момиченцето, то започнало да бръщолеви: за лоши хора, чудовища, как ударили някакво момиче, от този род. Дорис решила, че детето е сънувало кошмари и го завела обратно в бунгалото. Но когато го сложила в леглото, момиченцето започнало да пищи, събудило другото дете, което също започнало да плаче. Дорис разказваше, че е било голяма олелия, вдигнали невъобразим шум. Но при оглушителната музика на празненството не сме чули. Накрая успяла да ги успокои.
— Какво я е накарало да допусне, че детето може действително да е видяло нещо?
— Усъмни се, когато Карен не се появи след партито и аз й разказах същата история за това как е заминала.
— И какво точно казахте на Дорис и на другите?
— Че Карен ненавиждаше баща си, а той е тръгнал насам, за да я отведе обратно вкъщи, затова е решила да напусне града.
— Другите повярваха, но не и Дорис. Прав ли съм?
— Отвърна, че Карен й е казвала, че обича баща си.
— Дорис каза ли същото и на останалите?
Отрицателно поклащане на глава.
— Лени се занимаваше с цветя — беше маниак в това отношение. Той би повярвал на всичко. Мари и Сю бяха хипарки — те не можеха да понасят родителите си.
— Затова Дорис не е споделила с никого мнението си?
Безразлично повдигане на рамене.
— Защо не им разказахте историята на Лоуел за спречкването?
— Вече ви казах, че не искаше да се разчува. Нищо, което би свързало името му с Карен. Всъщност той измисли втората история за пред персонала. Първоначално искаше да каже, че баща й я е насилвал в миналото, но ми се стори прекалено драматична.
— Защо?
— Просто не беше подходяща — някак преувеличена.
Погледна ме, сякаш очакваше да получи похвала.
— И останалите повярваха, но не и Дорис. И тя започнала да се пита дали момиченцето не е видяло какво се е случило на Карен?
— Не знаеше нищо определено, но дойде при мен и ми разказа как беше намерила момиченцето. Размишляваше на глас, нещо такова.
— Поискала е повече от двеста и петдесет долара?
Мълчание.
— Колко й дадохте?
— Още седемстотин и петдесет.
— Общо хиляда долара. Каква сума предполагаше тя, че сте получили от Лоуел?
Колебание.
— Въпрос на време е да я открием и попитаме нея, Гуен.
— Две хиляди и петстотин — съвсем тихо отговори тя.
— Следователно е мислела, че получава повече от вас. Кога узна, че сте я заблудили?
— Не знае.
— Тогава защо продължавате да й плащате?
— Кой твърди, че й плащаме?
— Полицията го твърди. А Том е отишъл да я вземе от дома й и да я закара до летището. Очевидно е, че съществува някаква връзка помежду ви. Да не би между нея и Том да има нещо?
Гуен се разсмя:
— Не, той не може да я понася.
— Защото ви държи в ръцете си ли?
— Нещата не стоят така.
— А как?
— Изнудване или нещо от този род. Просто идва при нас, когато е в затруднение — използва ни като благотворителна каса. Тя има… има проблем.
— Пристрастена е към хазарта.
Вдигна рязко глава.
— След като знаете всичко, защо съм ви нужна аз?
— От колко време финансирате нейната слабост?