— Различно. През по-голямата част от времето е нормална, но понякога излиза да пие и да залага, което я помита финансово. В такива моменти й помагаме — нейното е болест.
Спомних си момчетата на моравата и попитах:
— Печелила ли е някога?
— Ако човек играе достатъчно дълго, това е неизбежно. Веднъж направи голям удар. Спечелила петнадесет хиляди на зарове. Петнадесет хиляди. На следващия ден проиграла всичко на същата маса в Тахое. Тя е първа братовчедка на Том, гледала го е, когато е бил съвсем малък. След като се омъжила, започнала да пие и да играе хазарт.
— Каква е общата сума, с която сте я подпомогнали досега?
— Никога не сме изчислявали, но е доста голяма. Вероятно с тях можеше да си купи къща, но тя не се интересува от обикновените неща, затова съпругът й я напусна. Ние й помагаме, защото е от нашата кръв.
В помещението беше хладно, но тя се потеше и гримът й започваше да се размазва. Взе салфетка от кутия върху бюрото и бавно се зае да почисти грима от очите си.
Сега вече разбрах защо Дорис бе така враждебно настроена към съпрузите Шей. Яростта на получаващия подаяния.
— Е? — попита тя. — Това достатъчно ли ви е?
— Къде я отведе Том?
— На летището.
— За къде отлетя тя?
— Не знам. И това е самата истина. Каза само, че иска да се махне от града за известно време. Тревожеше се, че вие ще започнете да се ровите в миналото.
— Изпитваше ли вина, че не е казала на никого онова, което е знаела?
— Аз как да знам?
— След празненството ли започна да пие и да играе хазарт или по-рано?
— По-рано. Вече ви казах: скоро след като се омъжи. Била е само на седемнадесет, после родила децата.
— Две момчета — продължих аз. — Едното в Германия, другото в Сиатъл.
Извърна поглед встрани.
— Как се казва синът, който е в Сиатъл?
— Кевин.
— Кевин Райнголд ли?
Кимна.
— В коя военна база работи той?
— Не знам, някъде около Сиатъл.
— Тя ви е братовчедка, а вие не знаете.
— Братовчедка на Том. Не са чак толкова близки.
Погледна Травис, който се опитваше да отвори кутията. Но пластмасовата лента беше здраво пристегната и той напразно я опъваше с пръсти.
Отстраних част от найлоновата опаковка. Той се засмя и хвърли кутията нагоре във въздуха. За пореден път я вдигнах и му я дадох.
Гуен се взираше в рафтовете.
— Значи Том просто я е закарал — продължих аз, — а след това взел самолета за Мексико Сити?
Кутията отново падна. Този път Травис не желаеше да я вземе — въртеше глава и се дърпаше назад. Дадох му цилиндрична кутия с восък за полиране и той започна да я върти в ръцете си.
Гуен избухна в сълзи и се опита да спре плача, като щипеше носа си.
Травис вдигна кутията с восъка пред себе си и извика:
— Аа-нгъл!
Майка му го погледна — първо с гняв, после извинително.
— Глупаво е. Карате ме да се чувствам като престъпница, а не съм направила нищо, абсолютно нищо.
— Каква е общата сума, изплащана ви допълнително от Лоуел?
— Не ни е плащал повторно.
— Сделка с еднократна вноска, така ли?
— Да!
— Колко пъти сте се срещали с него след това?
— Никога.
— Той живее в Топанга, вие — на пет мили оттам, в Ла Коста, а никога не сте се срещали?
— Не сме. Това е истината. Ние не ходим в Топанга, той не слиза долу на брега.
— Само пет хиляди долара и всичко е приключено?
— Такава е истината. Не искахме да имаме нищо общо с всичко това.
— Защото, след като сте чули версията на Дорис, сте започнали да се питате дали Карен не е пострадала, или с нея се е случило нещо по-лошо?
— Просто не желаехме да имаме нищо общо с него — той беше чешит. Всичко, свързано с него, беше странно.
— Но изобщо ли не се запитахте какво е станало с Карен? Дава ви пет хиляди долара в хартиена чанта, а след това ви моли да си траете. Скалъпва пред вас историята за нейното заминаване, въпреки че след празненството никой не е виждал Карен.
— Аз… Звучеше правдоподобно, той просто искаше да избегне шума в пресата. Лоуел беше известен и богат човек. Реших, че за него пет хиляди долара е нищожна сума — добре, била съм наивна. Бях двадесет и пет годишна, работех от шестнадесетгодишна, какво трябваше да направя: да му върна парите и да отида в полицията, за да ги уведомя, че нещо в тази история се пропуква ли? Сякаш някой щеше да ми обърне внимание. Точно така. Когато заместник-шерифът дойде, просто отби номера: „Бър-бър, благодаря ви, госпожо, кафето без захар, с шоколадова поничка, моля“. Всичко беше само формалност. Каза ни, че според тях Карен вероятно е заминала с мъж или пък е пътувала на стоп и сега е някъде в планините. Организираха оглед в планинския район с хеликоптери. Мислех сама, че е някъде там, в планините.