— Ами видяното от Дорис?
— Дорис е особен човек. Пие много, понякога не помни. Проиграва петнадесет хиляди долара за един ден. Защо трябва да обръщам внимание на брътвежите на някакво изплашено дете?
— Добре. Дали сте седемстотин и петдесет долара на Лени, Мари и Сю, други хиляда на Дорис. За вас с Том са останали три хиляди двеста и петдесет. Как успяхте с тях да си купите къща на брега и започнете собствен бизнес?
— Имахме още пари от спестявания, събирани в продължение на пет години. Работехме много. Някои хора нямат друг избор.
Отново започна да оправя роклята си. Ленената материя се бе измачкала. Лицето й беше зачервено и мокро.
— Кой е казал на Феликс Барнард за празненството?
— Никой.
— Тогава как е научил за него?
— Не знам. Вероятно се е досетил сам. Разговарял е с Марвин, собственика на ресторанта, за професионалните навици и умения на Карен. Марвин му е казал, че често е отсъствала от работа. Той възнамеряваше да я уволни, подозираше, че не идва на работа, защото бачка извънредно.
— Марвин ли ви каза това?
Кимна.
— Като предупреждение. Барнард дойде в ресторанта като обикновен клиент. Седна в моя район и аз му сервирах. Тогава ми даде визитната си картичка и започна да разпитва за Карен. Казах му, че не зная къде е, което беше самата истина. Марвин не допускаше да се държим фамилиарно с клиентите, затова дойде при нас и ме прати да обслужвам друга маса. После го видях да сяда при Барнард и си помислих: „Страхотно, сега ще научи за празненството“. След това Барнард си тръгна, а Марвин дойде при мен и ме попита дали знам къде е Карен. Отговорих му, че не знам. А той каза: „Онзи идиот смята, че нещо се е случило с нея, но ако питаш мен, Карен е някъде и се забавлява или пък работи на друго място“. После ми каза, че не одобрява практиката да се работи допълнително, което всички ние сме правели. За мен щял да си затвори очите, защото аз съм работела съвестно, но Карен била аматьорка, не можела да се справя прилично дори на едно работно място. Затова, предполагам, че е казал на Барнард, че работим допълнително, а Барнард е продължил да души наоколо, докато е разбрал за кое празненство сме били наети.
Не беше нужно човек да е спец по дедукция, за да го разбере. Празненството в „Убежище“ е било по първите страници на всички вестници.
— Барнард опита ли се да разговаря повторно с вас?
— Не.
Той никъде не беше отбелязал в записките си и разговора с Марвин Д’Амато.
— Предупредихте ли Лоуел, че Барнард се навърта и разпитва за празненството?
— Не. Вече ви казах, че не съм имала нищо общо с него, след като ми даде… книжната чанта.
— Появяването на Барнард породи ли у вас съмнения относно верността на разказаната ви от Лоуел история?
— Защо? Предположих, че стиснатият й баща най-после е решил да похарчи малко пари за дъщеря си.
Беше кръстосала ръце на гърдите си.
— Пет хиляди долара, Гуен. Платени с единствената цел да избегне публичността?
— Добре — каза тя. — Допуснах, че е възможно да е взела свръхдоза наркотик. Какво трябваше да направя? Каквото и да се бе случило с нея, вече я нямаше. Не можех да направя нищо, което да я върне.
— Карен вземаше ли наркотици?
— Понякога пушеше по малко трева.
— Каква дрога имаше на празненството?
— Трева, хашиш, амфетамини, вие продължете. Хората се бяха упоили, захвърляха дрехите си и изчезваха по двойки в гората.
„Което означава, че ако е имало погребение, мястото трябва да е било достатъчно отдалечено…“
— Карен беше ли момиче, което би вършило подобни неща?
— Кой може да каже? Не беше разпусната, но не беше и стерилна като атомен физик. Присъствието й на празненството беше най-вълнуващото събитие в живота й. Мястото гъмжеше от хора от филмовия бранш.
— Но не сте я видели да отива някъде с конкретен човек?
— Не.
— Нито с Лоуел?