— С никого. Нямах време да гледам кой с кого е. Разсипвах специално приготвените салати, като внимавах да не изцапам нечии ръкавели.
— Ами Том?
— Работеше на бара. Хората просто се наливаха, не можеше да им се насмогне. Дори нямаше време за почивка.
— Защо заминахте за Аспен?
Изражението й стана умислено, сякаш се опитваше да си спомни.
— Заради Бест. Той направо ни подлуди, всеки ден минаваше край къщата ни. А и ни писна да гледаме киселата мутра на Марвин.
— Защо точно в Аспен?
— Том имаше приятел, който работеше през зимата там като ски учител. Беше наследил къща в крайната зона на Старууд. Намери работа за Том — барман в един от хотелите. А аз започнах като продавачка в магазин за кожени изделия. Беше хубаво да си далеч от кухнята и храните.
— Все още не разбирам как сте стигнали от тогавашното до сегашното си положение.
— С много работа и късмет. Приятелят на Том се нуждаеше спешно от пари в брой. Притежаваше единствено онази къща. Не беше голяма, просто малко уютно местенце…
— Защо са му трябвали пари в брой?
Приглади роклята си.
— Притискаха го.
— Защо?
— Заради наркотици — с неохота отвърна тя.
— Заради наркотиците се преместихте в Аспен?
— Не! Него го притискаха, не нас! Проверете в полицейските архиви на местния участък. Грег Фаулър. Грегъри Дънкан Фаулър III. Бяха го арестували за продажба на кокаин и му трябваха пари, за да плати гаранцията, затова подписа, че ни продава къщата.
— На каква цена?
— Тринадесет хиляди долара. Прибави от своите пари и ипотекира имуществото за сто и петдесет хиляди.
— Трите хиляди от Лоуел и десет хиляди от спестяванията ви?
— Точно така.
— Не е зле за къща в Аспен.
— Къщата не беше чак такава сделка, както звучи. Всъщност беше развалина. Ние с Том дори не я искахме, водопроводната и електрическата инсталации плачеха за подмяна. Но той ни убеди, че цените на недвижимата собственост започват да се покачват и затова сделката ще бъде взаимноизгодна услуга, която си правим. Живеехме в нея, докато Том я стегне — той има златни ръце. Цените на недвижимата собственост в района достигнаха фантастични нива: всевъзможни холивудски величия идваха, за да купуват парцели. Купената от нас къща беше точно до огромния парцел на един продуцент — Сай Палмър, снимал е телевизионния сериал „Летящи ангели“. Много искаше да купи земята ни, за да построи конюшни и конна база — беше готов да плати седемдесет и пет хиляди. После разбрахме, че трябва да купим друга къща и да платим многобройни данъци, затова с парите от продажбата взехме по-голям парцел с къща, живяхме в нея, ремонтирахме я и я продадохме за триста хиляди долара. Не можехме да повярваме на успеха си. Тогава забременях.
В погледа й към Травис имаше дълбока нежност и страдание. Той продължаваше да обръща кутията в ръцете си.
— Лекарите знаеха, че нещо не е наред още преди да се роди, но в началото не изглеждаше по-различен от другите бебета. После… Съзнавах, че трябва да живея в голям град, близо до болница, която разполага с рехабилитационен център. Решихме, че Бест сигурно се е върнал на изток. Затова се върнахме в Малибу, предплатихме парцел с къща на „Рамбла Пасифика“ и отворихме магазина. Том предполагаше, че бизнесът ще потръгне, защото всичките му приятели бяха пристрастени сърфисти. Така и стана. Затова продадохме собствеността на „Рамбла Пасифика“ и купихме парцела в Ла Коста.
Разказът за финансовия им успех я беше успокоил.
— Това е. Всеки може да провери данъчните регистри. Никога не сме продавали дрога, нито сме прали пари. Парите сами дойдоха при нас. Когато Лоуел ни даде онази чанта, глътнахме си езика от изненада! Месеци наред ги държахме в един гардероб. После казах на Том, че няма никаква полза да си стоят там, че трябва да ги използваме. А Грег вече се бе обаждал, за да ни каже какви огромни възможности се откриват в Аспен. След като се преместихме там, нещата потръгнаха от само себе си.
— Продължихте ли да поддържате контакт с Грег Фаулър?
— Аз не съм.
— А Том?
Не отговори.
— Фаулър сега живее в Мексико, нали, Гуен?
Мълчание.
— Близо до Мексико Сити?
Пак мълчание.
— Гуен?
— Не, в малко селище на брега на океана. Далеч от Мексико Сити. Дори не знам името на селището.