Може би. Не беше се опитал да ме възпре или да ми навреди. Дори не бе задържал визитната ми картичка.
Вероятно очакваше да го потърся отново за доуточняване на условията по договора…
Натиснах педала на газта, прелитайки през пасторалния пейзаж на Малибу. В тази част нямаше насрещно движение. Магистралата тънеше в мрак, от който неочаквано изскачаха завои. Мислех за Карен, как се бе качила в елегантната червена кола, изпълнена с хиляди надежди.
Как си играе с Луси и Елфи на следващата сутрин, докато Гуен не наредила на Дорис — майка с опит, да поеме децата.
Дорис, която слага децата да спят, после се измъква да погуляе. Връща се след време и установява, че Луси я няма.
Изтичва навън да я търси. Открива я да ходи насън и да бълнува.
„Мъже, които удрят момиче.“
Известни и силни мъже. Заличават уликите за убийството… В мотел, собственост на момчетата от Рино. „Адвент Груп“. Сега знаех защо името ми беше познато.
Другата кантора на етажа, на който бяха офисите на продуцентската компания, притежавана от Ап.
„Адвент Венчърс“.
Ап е държал изкъсо Мелърс, поставяйки го във финансова зависимост, за да може да го наблюдава и използва. Първо „идиотската работа“ в продуцентската компания, после го премества в „Адвент“ като управител на мотела.
От литературен критик до управител на вертеп.
Представих си сцената, изиграна от Ап, както и монолога му: „Помисли добре, Дени. Зная, че работата е под твоите възможности, но това е временно и от теб ще се иска да ходиш в онази дупка само от време на време… Можеш дори да събереш материал за книгата си там. Какво ще кажеш за серия епизоди, чието действие се развива в мотел? Всички онези невероятни типажи, които ту изплуват, ту затъват? Можем да я продадем на кабелните мрежи. Не бързай да ми отговориш веднага. Обмисли го и ми кажи. Ще дойдеш у дома, ще се полюбуваме на гледката към океана и ще поговорим делово“.
Всичко си идваше на мястото, но все пак Гуен бе признала единствено, че е видяла Карен да потъва в човешкото множество с поднос в ръка, а получените от Лоуел пари можеха да бъдат приети като щедър бакшиш.
Почти чух гласа на Майло да казва:
— Няма доказателства.
41.
Същата вечер се опитах да се свържа с него, също и на другата сутрин. В дома му никой не вдигаше телефона, а дежурният в Полицейски участък „Уестсайд“ не беше особено отзивчив.
Толкова много информация и да няма с кого да я обсъдиш. Луси все още не бе в състояние да мисли за Карен, което ми даваше известно време. Но не бях убеден, че снощният разговор е стреснал дотолкова Гуен Шей, че да не напусне града, а без нея какво можех да докажа?
Щях да постоянствам в опитите си да открия Майло, а дотогава да се разтоваря от напрежението.
Тъкмо се преобличах в спортни гащета и тениска, когато от службата ми прехвърлиха обаждане на доктор Уенди Ембри.
Опитвайки се да прикрия раздразнението си, казах:
— Здравейте, Уенди.
— Здравейте. Как я кара Лукреция?
Тъй като вече не бе наблюдаващ лекар, нямаше и никакви привилегии.
— Добре е.
— Е, това е хубава новина. Тя беше странен случай, през цялото време имах усещането, че не разбирам какво ставаше.
— В какъв смисъл?
— Имам предвид опита за самоубийство. Беше толкова категорична, че не е посегнала сама на живота си, говореше съвсем убедително. Значи няма вторично придобита психоза, нито форми на дълбока депресия?
— Никакви.
— Добре. Между другото поздравете я от мое име. Все още мисля за нея.
— Ще я поздравя, Уенди.
— Всъщност поводът да ви се обадя е друг. Неудобно ми е и не трябва да се чувствате задължен да отговаряте, но възниквали ли са проблеми със заплащане на лечението, което й осигурявате?
— Нямам оплаквания.
— Хмм. Знам, че темата е деликатна, но мисля, че споменах пред вас за финансовите трудности на болницата „Уудбридж“. На лекарите не се препоръчва да поемат лечението на неплатежоспособни клиенти. Към мен са особено взискателни в това отношение, тъй като за първа година работя тук — нещо като изпитателен срок. Луси нямаше медицинска застраховка и явно не бе във възможностите й сама да плати лечението. Политика на болницата е да приема спешните случаи и след овладяване на критичната ситуация да ги препраща в районната болница. Не я пренасочих, защото ми беше симпатична и защото брат й ме увери, че той ще поеме разходите по лечението. Но управата току-що ме осведоми, че изпратеното до неговата компания писмо със сметката било върнато неразпечатано, а той не се е обадил, въпреки че неколкократно оставяли съобщение на телефонния му секретар. Аз също го търсих, но без успех. Имали ли сте контакти с него?