— Бил е прекалено зает — отвърнах аз. — Брат им Питър почина от свръхдоза преди няколко дни.
— О, господи! Толкова съм… Съжалявам, че повдигнах този въпрос. Довиждане.
Излязох да потичам, после закусих. По новините една от Вдовиците — двадесетгодишно момиче с хлътнали страни и профил на акула, на име Сташа — бе благоволила да даде интервю на задъхваща се от вълнение репортерка. Сташа беше с обръсната глава, пуловер от обърнати с козината навън кози кожи и огърлица от животински зъби. Над лявата си вежда имаше татуировка „Джоуб е Бог“. Непрекъснато кривеше уста, а очите й търсеха камерата.
Репортерката бе руса, около трийсетте, с великолепни коси. В момента казваше:
— Вие твърдите, че полицията е провела толкова некомпетентно разследване, че Джоуб Швант заслужава съдебният процес срещу него да бъде преразгледан. Но със сигурност…
— Със сигурност Джоуб ще живее — прекъсна я Сташа.
Изключих телевизора. Телефонът иззвъня.
— Хей! — Най-после Майло.
— Току-що видях едно от твоите момичета по телевизията.
— Цяла нощ следвах онези вещици из града. „Ел Монте“, „Сан Габриел“, „Саут Пасадена“, „Глендейл“, „Бърбанк“. Карат бавно, включват мигачи, когато завиват, спазват задължителните знаци.
— Къде отиваха?
— Никъде, просто се разхождаха. Спират до тротоара, изчакват, после потеглят отново — играят си, проклетниците. Последната им спирка бе денонощно заведение за бърза закуска в Сан Фернандо — купиха си бургери и пържени картофи. Една от тях излезе и дойде на паркинга да ми предложи пепси. Изплю се в чашата и ме покани да се чифтосвам с прасета. После ме информира къде ще отидат, когато приключат с нощната закуска. „Искаш ли пътна карта, палячо?“
— Изглежда, си се забавлявал.
— Както и да е. Но съобщението, което си оставил относно мисис Шей — какво, първо я проследи, а след това я разпита, така ли?
— Просто така се получи.
— Надявай се, че няма да те съди за това — изръмжа в слушалката Майло. — Мислиш, че е била на ръба ли?
Обясних му защо мислех така.
— Щом като Ап и Лоуел с лека ръка очистват хора — каза Майло, — защо съпрузите Шей са още живи?
— Има няколко възможности. Ако Гуен не ме е излъгала, двамата с Том не знаят много. А всяка изминала година, през която са мълчали и не са правили опити да изнудват Лоуел за още пари, ги е правела още по-безопасни. Днес семейство Шей има немалко инвестиции, което изравнява състоянието им с това на Ап и на Лоуел. Гражданската им репутация би пострадала, ако се разчуе, че са приели пари, за да укрият информация за някакво момиче, което е било убито. А ако Дорис изобщо е узнала, че са я излъгали за размера на получената от Лоуел сума, тя вероятно би изиграла козовете си, като се опита да им припише престъпни деяния. Дорис се дразни от тяхното благополучие.
— Прекрасни хора. От онези, за които никога не би допуснал, че могат да помиришат отвътре газовата камера… Добре, сега със сигурност знаем, че за последен път Карен е видяна жива в „Убежище“. Но…
— Нищо не доказва, че е имало престъпление. Знам.
— Освен ако не открием тялото.
— До този момент сънят на Луси се повтаря със забележителна точност, Майло. Много е възможно тялото да е още там.
— След всички тези години? Допускам, че са я заровили там само на първо време, Алекс. Но какво би ги накарало да проявят глупостта и го оставят на същото място?
— Арогантността. Сигурен съм, че Лоуел смята, че стои над закона. А и ако се замислиш, ще разбереш, че мястото е доста безопасно. Кой би се сетил да я търси там? Дори някой да се досети, как ще разбере къде да копае при огромната площ на имението?
Осени ме мисъл, от която ми причерня.
— Господи!
— Какво има сега?
— Срещата ми с Ап вчера. Ако реши да ме проучи и открие, че историята за биографията е скалъпена, ще се усъмни. Дори тялото да е все още някъде в имението на Лоуел, твърде скоро може да бъде преместено.
— Не се тормози напразно, защото според мен това не би променило нищо. Дори никой да не премести тялото, ние също не можем да стигнем до него. Нямаме достатъчно улики дори за заповед за обиск. Вероятно след двадесет и една години в земята не е останало никакво тяло. Животните обикновено изравят костите и ги разнасят. Ап е умен, ще си стои в кантората и няма да предприема действия, които биха привлекли внимание върху имението.