Очаквах гневна реакция, но тя гледаше през мен.
Празен и същевременно напрегнат поглед.
Сякаш беше под хипноза.
Когато вдигна длан към устата си, реших, че вече е изгубила търпение и почувствах облекчение, същевременно и тъга.
Тогава тя бързо отиде до сградата, изкачвайки с войнишка стъпка широките стъпала към покритата тераса.
Когато потропа силно по входната врата, вече бях до нея.
Никой не отвори. Луси пристъпи нервно от крак на крак и потропа по-силно.
— Хайде, хайде, хайде!
Погледнах през мръсните прозорци. Голямата зала беше тъмна и пуста.
Луси започна да удря с две ръце по вратата. Когато не последва нищо, тя изтича надолу по стъпалата, застана и започна да я оглежда.
Отправи се към дясното крило — вървеше с бързи, решителни крачки. Спря за кратко и пак продължи към високия храсталак зад сградата, който се издигаше като плътна зелена завеса.
Когато я настигнах, стоеше неподвижно и се взираше в буйната растителност.
— Пак съм тук — прошепна Луси.
Глас над главите ни попита:
— Какво става там?
Нова, от прозорец на втория етаж, лицето й — засенчено от сенника над главата й.
— Здравейте — казах аз, улавяйки ледената ръка на Луси. — Почукахме, но никой не отвори.
Повдигна сенника с пръст. Лицето под него оставаше неразгадаемо.
— Значи се решихте да дойдете.
Пръстите на Луси се забиха в ръката ми.
— Естествено — отвърна тя.
— Бяхме наблизо и решихме да се отбием. Това проблем ли е?
Нова вдигаше сенника с ръка.
— Не. Освен ако татето няма проблем. — Изсмя се неуместно. — Елате при входа.
Чакаше ни с чаша лимонада в ръка. Медните кичури в косите й блестяха като електрически проводници.
— Не беше в прекрасно настроение, когато си легна, но ще му кажа, че сте дошли.
— Ще му кажа лично — отвърна Луси, мина край Нова и влезе в голямата зала. Огледа препарираните глави, вехтите мебели, усети празнотата на помещението.
Втренчи поглед в обкованите с дървена ламперия стени.
Нова, изглежда, се забавляваше. Нямаше нищо милосърдно в излъчването й. Защо бе решила да се грижи за болен и безсърдечен човек?
Сродни души, също както Трафикънт и Мелърс?
Какъв ли бе нейният начин да бъде жестока?
Луси се насочи към вътрешното стълбище бавно и предпазливо — като риболовец върху лед, мина под стъпалата и продължи към задното помещение.
Нова сложи ръце на хълбоците и загледа, като триеше стъпалото на единия си крак о прасеца на другия. Облиза устни и за миг погледна към мен. После очите й отново заследиха Луси и в тях се появи доволно изражение.
Объркването на Луси я изпълваше със задоволство.
Луси вдигна очи към тавана, после ги сведе към пода.
Отново се взря в стените.
Спря на място. С каменно изражение и прибрани до тялото ръце.
Гледаше втренчено вратата отляво.
Нова наруши тишината:
— Точно така, татето е зад тази врата, скъпа.
Въпреки че се усмихваше, в гласа й се долавяше напрежение.
Съперничество — между истинската дъщеря и тази, която се грижеше за него.
Бе настоявала Луси да дойде, уверена, че това ще я съсипе.
Улових Луси за лакътя. Тя поклати отрицателно глава и освободи ръката си от моята хватка.
Двадесет крачки я деляха от стаята.
Изминах разстоянието заедно с нея.
Вратата беше от борова дървесина, някога солидно лакирана, а сега олющена.
Затаи дъх и я отвори. Когато пристъпихме в голяма тъмна стая, чиито стени бяха покрити от библиотечни лавици, в лицето ни удари миризма на сяра, не по-различна от стерилната смрад в спешното отделение на „Уудбридж“. В средата на стаята имаше болнично легло, нагласено на полуповдигнато положение. В един от ъглите бе сгъната инвалидната количка на Лоуел.
Той лежеше отпуснато под завивките. Косата му бе мръсна и залепнала на кичури, дългите му ръце почиваха върху одеялото, през протритите ръкави на пижамата кожата белееше неестествено на фона на очертаващите се вени под нея. Лицето му беше покрито с еднодневна бяла брада, а погледът му бе разфокусиран. Беше два следобед, но още не се бе събудил изцяло. С явно усилие обърна лице към нас, после пак се извърна и затвори очи.
Ръката на Луси несъзнателно намери моята — беше толкова изпотена, че се изплъзваше от пръстите ми. Раменете й се свиха, започнаха да треперят.