Луси скочи в изкопа и каза: „Мой ред е“, но когато поклатих отрицателно глава, не започна да спори. Сълзите бяха измили праха от лицето й.
Слънцето се спускаше по западния хоризонт и водите на езерото бяха придобили мътносив цвят. Бе изминал повече от час от идването ни, но денят сякаш нямаше край.
С всяка изхвърлена лопата кръвта нахлуваше в главата ми.
Продължих да копая, докато дишането ми стана тежко и накъсано.
Тогава чух някакъв шум.
Глас на жена откъм другия бряг на езерцето.
Двамата с Луси се обърнахме едновременно.
Нова бе застанала близо до плочата с надпис „Вдъхновение“. Някакъв мъж я бе прихванал с една ръка през кръста, а в другата държеше пистолет, насочен към главата й.
Изглеждаше уплашена до смърт. Пръстите на мъжа докосваха едната й гърда и пълзяха като паяци нагоре по начин, който не можеше да бъде случаен. Дръпнах Луси надолу и приклекнах. Ръката с пистолета замахна рязко, сякаш хвърляше оръжието.
Изстрелът откърти буца пръст недалеч от дясната ми ръка. Не беше голям стрелец, но ние нямахме прикритие.
Бяхме се озовали в капан.
Наведох се ниско в ямата, като с едната ръка натисках Луси надолу. Беше отворила уста, но дишаше безшумно.
Тишина. Изправих глава, за да разбера какво става.
Мъжът опря отново дулото на пистолета в слепоочието на Нова и я сръга с коляно в краката. Двамата бавно започнаха да приближават към нас, криволичейки по брега на езерото, докато стигнаха на около шест метра от изкопа. Лявата й буза беше разранена, а лявото й око бе започнало да се подува. Привеждах се, после подавах глава, пак се приведох и подадох глава. Накрая успях да видя лицето му.
Дясната му ръка стискаше здраво тънкия кръст на Нова. Грижливо оформени и поддържани нокти. Джинсите му бяха гладени. Спортната блуза от трико имаше надпис „Соусалито“. Приличаше на изпълнителен директор, отдал се на почивка.
Какъвто си беше.
Кристофър Грейдън-Джоунс.
— Виждам, че доста сте напреднали — каза той. — Жалко, че не разполагаме с още една лопата. Добре, залавяйте се за работа. Ще ни трябва доста по-дълбок изкоп, за да събере и трима ви. Хайде, продължавайте!
— Тя все още е негова дъщеря — казах аз. — Когато ви е повикал, не е очаквал от вас да я убиете.
— Предполагам, че не. — Мимолетна усмивка повдигна едното ъгълче на устните му. — Всъщност накара тази мръсница да ми се обади, а вижте какво й се случи. Очакванията толкова рядко се оправдават.
Нова помръдна и той заби коляно в гърба й.
— Вярно е — казах аз. — Искали сте да бъдете скулптор.
Устните му се разтегнаха в усмивка, а с дясната си ръка направи нещо, което изтръгна вик от Нова.
— Все пак съществува някаква приемственост — продължих аз. — Да ваеш форми и да извиваш ръце. Големите изисквания на епохата — именно това ви е забъркало в неприятности с Карен, нали?
Заби пръсти в корема на Нова. Дъхът й секна, тя потрепери и мокро петно овлажни слабините й.
— Моля ви — изстена тя.
— Започвайте да копаете или още сега ще убия тази цивра и ще ви накарам да я разфасовате с тъпия ръб на лопатата.
Взех лопатата. Той отстъпи назад — извън периметъра, в който можех да я хвърля по него.
Нова едва се държеше на крака. С насочен към Луси пистолет, той блъсна грубо Нова по рамото, принуждавайки я да коленичи, след това да легне по корем, с лице към земята. Устата й се напълни с пръст, тя я изплю и успя да обърне глава настрани.
Грейдън-Джоунс стъпи с крак върху гърба й. Като ловец, позиращ за снимка с трофея си.
Но очите му непрекъснато шареха.
— Хайде, давайте по-бързо, по-бързо, или ще трябва да довърша и двете мръсници.
Забих лопатата в глинестата почва. Изваждането й бе равносилно да теглиш кораб на буксир. Дантелената мрежа на клоните сега бе придобила оловносив цвят. Успях да изтегля лопатата.
Грейдън-Джоунс каза:
— Не че има някакво значение, но не съм се замесвал в неприятности с Карен. Карен сама си го направи!
— Наркотици ли? — попитах аз, спирайки да копая.
— Не се мотай! Да, наркотици, какво друго? Не гледаш ли рекламите по държавната телевизия? Дори не аз й ги дадох.
— А кой? — Лопатата отново се заби в глината. Преструвах се, че копая дълбоко, но в действителност изстъргвах само тънък слой. Намираше се твърде далеч, за да забележи. Ако забивах лопатата през малки интервали и сумтях много, може би щях да поддържам заблудата му известно време. — Кой й даде наркотиците? — повторих въпроса си аз, докато се преструвах, че къртя нова тежка буца. — Ап ли?