Не последва отговор. Една от огромните му длани погали задника на Нова.
— Останали сте само за празненството, така ли?
С периферното си зрение видях Луси. Седеше с прибрани към брадичката колене. Сякаш замръзнала. Отново безпомощна.
— Да, празненство. Престъпление нямаше — каза Грейдън-Джоунс. — Тя беше душата на празненството. Идваше при всеки от нас, пропълзяваше в скутовете ни и ни разказваше, че ще стане филмова звезда и ще живее в Бевърли Хилс.
— Какъв наркотик й даде Ап?
— Има ли значение: трева, хашиш, амфетамини. Всичко беше от амфетамините. Не й понесоха. Изгасна като запалена клечка кибрит при силен вятър.
Наведе се към Нова, после погледна Луси.
— Какво зяпаш? Направи нещо полезно. Копай с ръце. Хайде!
Луси падна на ръце и колене и започна да изгребва глинестата пръст.
— Следователно е имало две празненства — разсъждавах на глас аз. — Едното в петък вечерта, а другото в събота.
Той се сепна изненадано. Прикри изненадата си със смях.
— Полицията също знае.
— Така ли? Звучи ми като реплика от телевизионно криминале. Продължавай да копаеш.
Продължих да имитирам копаене.
— Значи е дошла при вас?
— И още как — многозначителни подхвърляния и обещаващи погледи, биваше си я. Девица, макар че човек никога не би предположил.
— Но не е останала такава след съботната нощ, прав ли съм? — Удар с лопатата, изпъшкване.
— О? Придържаме се към фактите ли? Да не би да твърдиш, че младо, сочно момиче, което само сяда в скута ти и пъха език в ухото ти, не си го проси? Отнесохме се с нея като с дама, което тя не заслужаваше. Беше съвсем вцепенена, разкопчаваше ризата си, пееше песни на „Джеферсън Еърплейн“, после повърна — оплеска ме целия.
Изтри погнусено устни.
— Въпреки това, аз я измих. Облякох я и сресах косите й. Кърт дори я гримира. Какво, кръшкаш ли, госпожице щерко? Накарай ръцете си да работят.
Луси загреба с шепи пръст и я изхвърли. Очите й бяха сухи. Лицето на Нова бе опряно в земята, окото с отока — затворено, устната й — разранена.
Поех уморено въздух и направих няколко демонстративни загребвания с лопатата.
— Значи тя е объркала всичко?
— А ти какво си мислиш? Не се събуди. Но ти как разбра?
Не отговорих. Опря дулото на пистолета в главата на Нова.
— Аз си спомних — отговори Луси на въпроса му.
— Ти? — Грейдън-Джоунс изглеждаше развеселен. — Какво си била ти тогава, зародишен ембрион ли?
Луси понечи да каже нещо. Поклатих предупредително глава.
— Изкуфелият идиот ти е казал — предположи Грейдън-Джоунс. — Проклет глупак. Е, както обикновено, провалил е всичко. — Изсмя се. — Тотално сте се разминали с търсеното място. — Плъзна поглед над главите ни към по-голямата от плачещите върби.
Луси издаде тих, подобен на котешко ръмжене звук.
— Кой беше на празненството освен вас, Ап и Лоуел?
— Лоуел не беше. За щастие. Винаги е бил голяма досада. В петък вечерта тя стоеше в скута му, а той й разказваше за тъжния, обречен на самота живот на писателя. Но в събота бе прекалено зает: трябваше да се прави на Калигула в своята тога.
— Защо тогава е участвал в погребението й?
— Защото е мил човек. — Смях. — Отби се да вземе някакви листове и ме завари, докато се опитвах да я възкреся. Панира се. А е написал стихове за насилието и кръвта. Оказа се, че коленете му бързо омекват.
— Сам ли се отби или с него бяха Мелърс и Трафикънт? Колко човека включваше тесният кръг на празненството…
— Млъквай. Искам да си свършил преди мръкване.
За пореден път изиграх пантомимата с усиленото копаене.
— Значи празненството се е състояло ей там? — Посочих с поглед отсрещния бряг на езерцето.
Не отговори.
Побутна с крак Нова. Очите й бяха спрели да се движат, а долната й челюст бе извита под неестествен ъгъл, белезите от пластичната операция бяха станали алени.
Продължих да говоря:
— Ап добре е подредил нещата. Той си е стоял в своята вила на плажа, а вие сте вършили черната работа.