— Грешка — апострофира ме той. — Ти вършиш черната работа.
Насочи пистолета към носа ми.
Продължих да се преструвам, че копая: само премествах пръстта от едно място на друго. Луси бе схванала моя замисъл и правеше същото. Косата й бе кална и виснала в сплъстени кичури. Изкопът беше станал с дълбочина около метър и петдесет. Запитах се колко ли време щеше да мине, преди да се наложи да изкопаем последните тридесет сантиметра.
Явно Грейдън-Джоунс си задаваше същия въпрос. Вдигна Нова за яката и я довлече по-близо до изкопа. Пистолетът се насочваше ту към мен, ту към Луси, ту отново към главата на Нова. Автоматичен револвер с никелирана повърхност. Имаше достатъчно куршуми за всички.
Нова се опита да предпази лицето си. Отеклото око бе станало лилаво и продължаваше да се подува, а дулото на револвера беше оставило червени кръгове по слепоочието й.
Грейдън-Джоунс спря на около два метра от ръба на изкопа, пусна я да падне на земята и стъпи с крак на тила й. Не се изискваше голям натиск, за да счупи шийните прешлени.
Погледна надолу.
— Мамка му! Играем игрички, а?
Прицели се в Луси, започна бавно да натиска спусъка.
Хвърлих се да го блъсна на земята, но Луси вече бе права, извика и с всичка сила го замери с буца пръст. Точно попадение в гръдния кош. Куршумът излетя към небето. Нова се възползва от момента, изви гръб и сграбчи крака му. Това го накара да погледне надолу в опит да я срита и хване по-здраво револвера в ръката си.
Изтеглих лопатата като копие над главата си и я запратих с все сила в краката му с металната част напред.
Горният ръб на острието улучи левия му пищял и той нададе вик на болка и изненада.
Нова успя да се освободи. Грейдън-Джоунс я взе на прицел. Тя се спусна към плочата с „Вдъхновение“, а аз изскочих от изкопа.
Хвърлих се срещу него. Когато паднахме на земята, почувствах револвера, който временно бе заклещен между телата ни. Дулото се бе забило в корема ми. Ръката, която го стискаше, бе извита под неестествен ъгъл. Грейдън-Джоунс се опита да захапе носа ми. Не беше в добра физическа форма, но адреналинът му осигуряваше сила и той успя да освободи ръката с оръжието.
В този момент някаква кафява маса връхлетя отляво, халосвайки го по бузата с бързината на нападаща змия.
Главата му отхвръкна назад. Втори удар — и подбели очи. Рухна в безсъзнание.
Изскубнах револвера от ръката му.
Кафявият кален кец на Луси го ритна отново. Вече в безсъзнание, той се задави и повърна. Отскочих встрани от образувалата се вадичка бълвоч.
Изправих се над него и насочих дулото на револвера в главата му.
Спортната му блуза „Соусалито“ беше цялата в кал.
Дишаше, но не помръдваше, лявата половина на лицето му, също в кал, започваше да се подува.
Луси се пресегна надолу към Грейдън-Джоунс, но се спря.
Прегърнах я през раменете. Тя впери очи в по-голямата върба.
Лопатата лежеше на земята, недалеч от Грейдън-Джоунс.
— Добре ли сте? — попитах я аз.
Постави длан на гърдите си и кимна.
Чухме шум от другия бряг на езерцето. Нова вече бе стигнала до високата трева и тичаше към гората, светлите кичури в косите й се отразяваха като яркоцветни плодове сред зелените листа на овощно дръвче.
— Обадете се на полицията! — извиках аз.
Не даде признак, че ме е чула.
45.
Нуждаех се от въже. Хрумна ми нещо.
Подадох оръжието на Луси. От начина, по който го взе, разбрах, че никога преди не е държала пистолет.
— Той вероятно няма да помръдне, но не се приближавайте повече. Връщам се след няколко минути.
Грабнах лопатата и поех след Нова към гората, тичайки с всички сили, докато стигнах до зелената бръшлянова завеса, препречила пътя ни на идване. Сега беше дръпната назад и разкъсана от Грейдън-Джоунс, който бе минал по същия път към езерото.
Отсякох с лопатата няколко зелени въжета, върнах се при езерото и завързах ръцете и краката му. Дишаше равномерно, а пулсът на сънната артерия бе нормален и се напипваше ясно. Пищялът щеше да посинее, щеше да има силно главоболие, може би леко сътресение, но щеше да оцелее.
Оставихме го там и се върнахме при голямата сграда.
Джипът на Лоуел си стоеше пред нея, но мерцедеса го нямаше. Между „Севил“-а и автомобила на Луси бе паркиран кафяв микробус. Вратите му бяха отключени и аз погледнах вътре. На предното стъкло имаше стикер на фирма за отдаване на коли под наем, а в регистрационната бланка бе вписано името Хакер. Плащането бе извършено в брой. В задната част бяха нахвърляни лопата, малка брадва, трион, навито въже и няколко найлонови чувала за битови отпадъци, пълни. Ключовете бяха оставени под шофьорската седалка и аз ги сложих в джоба си. Пресни следи от гуми и диря от масло очертаваха посоката, в която бе заминал мерцедесът.