— Защо не ги накараме да мислят, че разполагаш с повече улики, а след това да ги разпиташ поотделно? След едногодишна работа по делото „Швант“ тези двамата ще са като приготвяне на нискокалоричен крем за специалист като теб.
Лия Шварц излезе от кабинета си зачервена, очите й хвърляха гневни мълнии.
— Политици — каза тя. — Всички трябва да бъдат удавени и разфасовани. Разполагаме с два дни, за да се доберем до нещо, или случаят с момичето на Бест отива в края на списъка. Което означава, че съдебен процес няма да има, а помощник окръжният прокурор ще се преквалифицира в чистачка в супермаркет.
— Два дни! — повтори Майло. — Говорим за четиридесет и осем часа, така ли?
— Вероятно ще успея да ги направя петдесет, в случай че попаднем на следа.
— Добре. — Стана и се протегна. — Рим е бил построен за два дни, нали?
Лия Шварц се засмя. За пръв път я виждах да се смее.
Бяха изминали петнадесет часа от даденото ни време.
Грейдън-Джоунс продължаваше да шепне в ухото на своя адвокат. Беше в сини затворнически дрехи, които почти хармонираха с тъмносивия нюанс в костюма на адвоката, който бе дългурест, преждевременно побелял хандбалист на име Джеф Стратън.
— Готови сме.
Микрофон от нашата страна на стъклото усилваше гласа му.
Лия Шварц отново постави говорителя в ухото си. Двамата с Майло влязоха и седнаха пред масата, с лице към Грейдън-Джоунс и Стратън. Аз включих микрофона в ръката си.
— И така, Джеф — каза Лия Шварц.
— Ще чуем това, което имате да ни кажете — отвърна Стратън, — но няма да поемаме никаква отговорност.
Беше ни отнело цял час, за да стигнем дотук.
— Детектив Стърджис? — подкани го Лия.
— Мистър Грейдън-Джоунс, от биографията ви личи, че сте интелигентен човек…
— Почакайте — прекъсна го Стратън. — Разговорът от частен характер ли ще бъде?
— Естествено, Джеф, не става ли така във всички случаи? — намеси се Лия. — Виж, наистина не разполагам с много време. Ако не можем бързо да стигнем до същността на разговора, да забравим защо сме тук, а ние ще оставим клиента ти да тъне в неведение за какво става въпрос до началото на предварителното следствие.
— Натисни спирачките, Ли — апострофира я Стратън. Всяко бяло косъмче бе прилежно прибрано зад ушите. Вратовръзката му беше с щамповани златни пики. — Няма нужда от сарказъм или йезуитска реторика.
Лия погледна Майло.
— Постарайте се да се въздържате от красноречие, детектив. За доброто на всички ни.
Майло я изгледа намръщен.
— Продължавайте — нетърпеливо го подкани тя.
Стратън се усмихна. Грейдън-Джоунс продължаваше да гледа като елен, внезапно заслепен от автомобилни фарове.
— Добре. Мистър… хм-хм… Грейдън-Джоунс, както вече казах, биографията ви е впечатляваща. Посветени хора твърдят, че сте истински застрахователен демон. Затова сме малко озадачени защо оставяте на Къртис Ап да обира лаврите.
Грейдън-Джоунс стрелна с очи Стратън.
Стратън поклати глава.
Грейдън-Джоунс запази мълчание.
Лия погледна ръчния си часовник.
Грейдън-Джоунс заби поглед в тавана.
— Хайде, продължавай — казах в микрофона аз.
Майло заговори:
— Той твърди, че за всичко сте виновен вие, приятелю. Включително за наркотиците. Твърди, че сте го замесили в бизнеса с дрога. Били сте едър потребител през седемдесетте. Вие сте го покварили. Казва още, че идеята да се перат парите от търговията с наркотици чрез „Адвент“ и „Ентърпрайс“ била ваша и че вие сте осъществявали връзката с наркодилърите във Франция и Холандия и че сте им продавали застрахователни полици, които им помагали да организират схемата за пране на пари…
— Лъжи! — каза Грейдън-Джоунс. — Беше най-обикновен договор, както много други. Нямах представа кои са те. Кърт ги изпрати…
Стратън докосна ръката му и той млъкна.
— Само ви предавам казаното от Ап — продължи Майло. — Твърди също, че няма нищо общо със смъртта на Карен Бест, че дори не е бил там, когато тя е умряла, и че вие, Тери Трафикънт и Йоахим Шпренцел сте я удушили…
— А, не, това са глупости. Шпренцел беше кавал, а Трафикънт дори не беше…
Стратън отново докосна ръката му.