— Трафикънт дори не е бил там ли? — попита Майло.
Не последва отговор.
— Добре, нека да предам докрай версията на Ап: той и вие тримата сте се забавлявали с Карен, той се отдалечил, за да уринира, а когато се върнал, тя била мъртва, във вашите обятия, а вие тримата сте признали пред него, че сте я убили. Той твърди… почакайте… — Извади някакъв лист хартия от джоба си и го показа на всички. — Хм-хм, докъде бях стигнал? А, да. Казва, че единствената причина да вземе участие в укриването на тялото била тревогата му, че някой го е видял заедно с Карен, както и вашата заплаха, че ще разкажете на съпругата му, че е вземал наркотици, а също, че се е забавлявал с Карен и с други млади момичета. Уплашил се е, че ще попадне под ударите на закона, когато малко по-късно неочаквано влезли М. Беярд Лоуел и Дентън Мелърс. Лоуел казал, че Карен трябва да бъде погребана и забравена и Ап се съгласил. Той е готов да ни сътрудничи в замяна на обвинение в съучастничество и присъда при облекчаващи вината обстоятелства, при условие че даде показания срещу вас. Склонен е да ни предостави информация относно вашата роля в търговията с наркотици при отпадане на част от обвиненията срещу него.
Прибра листа в джоба си.
— Глупости — реагира Грейдън-Джоунс. — Не е казал нито дума от това.
— Обадете се на адвоката му — каза Майло. Към Стратън: — Проверете сам дали ще пожелае да разговаря с вас.
— Може би ще го направя — колебливо каза Стратън.
Лия погледна часовника си.
— Абсолютни лъжи — повтори Грейдън-Джоунс.
— Трябва да призная, че във версията на Ап съществува логика, мистър Грейдън-Джоунс — коментира Лия. — Вие сте били този, който е отишъл в „Убежище“ с микробус, пълен с инструменти и чували за отпадъци. Вие сте се опитали да убиете трима души, за да им попречите да изкопаят Карен от гроба. Ако нямате какво да криете за Карен Бест, защо ще поемате подобни рискове?
— Защото Кърт ми каза…
Стратън го прекъсна:
— Клиентът ми няма какво повече да каже.
Прошепнах в микрофона:
— Остави нещата на самоход, не прибързвай.
Майло се прозя. Лия кръстоса крака.
Грейдън-Джоунс поклати глава. Внезапно се разсмя:
— Всичко на моя гръб — чудесно! И сега, съветнико, да се защитавам ли, или да продължа да „изчаквам“ и да позволя на тези задници да ме вкарат зад решетките?
Стратън се обърна към Лия и Майло:
— Трябва да се консултирам с клиента си.
Лия погледна часовника си и демонстративно чукна с пръст по циферблата.
— За последен път. — Започна да прибира нещата си.
Пет минути по-късно двамата с Майло отново влязоха в стаята за разпити.
Стратън кимна на Грейдън-Джоунс. Той обаче гледаше Лия, а не адвоката.
Стратън го подкани:
— Крис?
— Държа да сме наясно от самото начало. Всичко, казано преди малко, са само лъжи. Не съм я удушил, никой не я е душил.
— Открихме костите — каза Майло. — По черепните кости има следи от…
— Не ми пука какво сте открили, по дяволите! Никой не я е удушвал. Никой. Беше ударена! Той я удари. По долната челюст.
Замахна, сякаш нанасяше ъперкът.
— В проклетата челюст — повтори той.
— Кой я удари? — Беше Майло.
— Кърт.
— Защо?
— Защото тя не искаше да го чука. Той я желаеше, но тя не искаше, затова я зашлеви, тя падна назад и удари главата си, а след това… той я изчука. После не можа да я свести. Аз бях там! Няма да си измислям всичко това, а после да се отрека от казаното. Ние наистина се забавлявахме. Бяхме тримата.
— Кои трима?
— Кърт, аз и тя. Трафикънт забавляваше собствените си почитатели. Мелърс вървеше по петите на Лоуел, правеше го постоянно, тлъстият задръстеняк.
— Ами Шпренцел?
— Не знам, казах ви, че беше обратен. Вероятно е задирял момчета.
— А — безучастно каза Майло.
— Да, бях с нея, но не съм я наранявал. Не съм направил нищо, просто двамата си прекарвахме добре.
— И как си прекарвахте?
— Целувахме се, галехме се. Беше в скута ми, опипваше ме през панталоните. Именно мен харесваше — заради мустаците, тогава имах мустаци, и заради акцента. Казваше, че й напомням на Мик Джагър. Беше готова да си легне с мен. Това пораждаше завист у Кърт.
Сложи длан пред устата си. Продължи да говори, без да я свали: