— Пъхаш им малко амфетамини в устата и след това можеш да им пъхаш всичко. Така действаше той. Но тя не беше лесна. Беше девствена, за бога! — Към Лия Шварц: — Не ме гледайте така. Искате истината, аз ви я разказвам. Такива бяха нравите през онези години: свободна любов, нямаше вируси, хората правеха каквото пожелаят.
— Ще се доверя на вашия разказ, що се отнася за това — каза Лия, като оглеждаше маникюра си.
Това го ядоса.
— Вие какво правехте тогава?
Лия вдигна очи от ръцете си и се усмихна.
— Ходех на училище. Четвърти клас.
Грейдън-Джоунс млъкна.
— Това ли е всичко? — попита Майло. — Вашата версия?
— Това е истината. Кърт се вкисна, защото тя не искаше да слезе от моите колене и да се покатери върху неговите. Когато се опита да я целуне с език, тя извърна глава и каза: „Пфу!“. Точно така: „Пфу!“. Сякаш бе вкусила нещо противно. Затова я шамароса и тя падна назад. Всичко стана за секунди. Ще го потвърдя под клетва в съда.
— Крис! — напомни му за себе си Стратън. Към Лия: — Искам да изясня, че изявлението на клиента ми в никакъв случай няма характер на официално предложение за свидетелстване в съда.
Лия повдигна безразлично рамене.
Майло се приведе напред.
— Значи това е вашата версия.
— Точно това каза клиентът ми — отвърна Стратън.
— Тогава ще задам на вашия клиент въпроса, който зададох и на мистър Ап тази сутрин: Ако нямате нищо общо със смъртта на Карен, защо сте се включили в заличаването на следите?
Грейдън-Джоунс загриза горната си устна. Опипваше нервно пръстите си. Измина минута, после втора.
Майло се облегна назад.
Лия погледна часовника си и се изправи. Обърна се към Майло:
— За да спечелиш войната, понякога е нужно да загубиш битката.
— Направих го, защото Кърт ме подкрепяше.
— Как ви подкрепяше?
— Емоционално. Финансово. В деня преди онова глупаво празненство обеща да купи шест от моите скулптури. И да ми осигури договор за голяма композиция за фоайето на застрахователната компания. Бях беден като църковна мишка. Не бях продал нищо след преместването си в Щатите. Ако бяхте художници, щяхте да разберете. Кърт обеща да отвори пред мен широко вратите на възможностите — мислех, че е истински меценат. Не мислех, че искаше да я убие. Тя го ядоса и той я удари — просто идиотско. А каквото и да направех, не можех да я върна. Запитах се защо животът ми трябва да бъде съсипан заради такъв нелеп инцидент.
— Направили сте го, за да си осигурите работа? — попита Майло.
— Не работа. — Гласът му бе станал дрезгав. — Кариера.
Лия погледна Майло.
— Съжалявам, господине, но ми е трудно да го повярвам. Никога не бих отишла в съда с подобно обяснение.
— Но е вярно! — Наведе глава. — Добре, добре, има още нещо, макар че не е кой знае какво.
— Какво е то? — притисна го Лия.
— Таблетките, които той й даде. Бяха мои. Предписани ми бяха като нервноуспокоителни. Работех като луд в леярната, биоритъмът ми бе нарушен…
— Притисни го — казах аз в микрофона.
— За да заспивате по-лесно, а? — попита Майло и поклати глава.
Грейдън-Джоунс се намръщи.
— Добре, и заради секса. На жените им харесваше — не е престъпление. Вече ви казах, че ми бяха предписани от лекар.
— И решихте да споделите предписаните ви от лекаря успокоителни с Карен?
— Тя не се възпротиви: искаше да опита от всичко… освен да се пробва да оправи Кърт. Господи, как се беше вкиснал. Когато я удари, аз го попитах: „Защо, по дяволите, направи това?“, а той отвърна: „Не ми се прави на света вода ненапита, не пред мен“ — и започна да разкопчава панталоните си. После той… когато тя не се събуди, аз се панирах и понечих да си тръгна. Но той ми каза: „Имаш проблем, Крис. Беше в твоя скут, когато се случи, ти я прегръщаше, беше упоена с твоите успокоителни“. Каза, че ако я намерят, ще установят, че е взела хапчета и могат да стигнат до мен. Каза, че според законите аз съм не по-малко виновен от него.
— И му повярвахте?
— Не познавах американските закони. Бях само един гладуващ емигрант, току-що слязъл на американска земя.
— Посъветвахте ли се с адвокат?
— Разбира се — иронизира Грейдън-Джоунс, — и да му разкажа всичко. Та ние я погребвахме, за бога! Нямаше път назад.
Наведох се към микрофона:
— Попитайте го защо е спрял да се занимава със скулптура.