Майло се включи в разговора:
— Как така от изкуството се преориентирахте към света на бизнеса?
— Кърт ми предложи работа в „Ентърпрайс“. Щяха да ми плащат, за да се уча на занаята. Както би казал Марлон Брандо: прекалено добро предложение, за да бъде отхвърлено.
— Предложил ви е също договори за изпълнение на скулптурни композиции. Защо не сте приели и тях?
Грейдън-Джоунс каза нещо, което не можа да се разбере.
— Какво казахте? — попита Лия.
— Загубих интерес.
— Към какво?
— Към изкуството. Цялата негова претенциозност. Глупост!
А Ап е бил готов да се възползва, както се бе възползвал от творческото изчерпване на Лоуел.
Грейдън-Джоунс говореше, вперил поглед в стоически търпеливото лице на Лия.
— Нима не разбирате? Кърт изопачи всичко, за да насади мен върху огъня. Аз само осигурих хапчетата. Той я удари. Огледайте по-добре костите, ще откриете следа върху долната челюст. Можете да ми вярвате, защото бях там. Той е убиецът, не аз. Убил е и други хора.
— Задръж! — остро реагира Стратън.
— Трябва да докажа, че казвам истината, Джеф.
— Просто задръж, Крис. — Към нас: — Искам още една консултация с клиента си. Моля ви. И се погрижете този път да няма включени микрофони.
— Не мога да обещая — отвърна Лия. — Ще бъда тук, когато свършите.
Тя и Майло излязоха, а Стратън се обърна с гръб към огледалното стъкло и накара Грейдън-Джоунс да направи същото.
Лия излезе. Майло раздъвка две дъвки и се опита да направи балони. Няколко пъти преброих пръстите на ръцете си.
От другата страна на стъклото Стратън махна с ръка и устните му произнесоха: „Елате“.
Майло включи микрофона и влезе.
Вдигнах палци към стъклото.
— Стратън започва да нервничи. Аз бих продължил да залагам на сценария с бързащия прокурор.
Лия се разсмя:
— Може би по-често трябва да ползваме консултациите с психолози, когато работим върху тежки случаи. Проблемът е, че вероятно ще поискате много високи хонорари. А и повечето от останалите помощник-прокурори ще се чувстват заплашени.
Стисна прясно начервените си устни и попита Луси:
— Държите ли се още?
— Засега успявам. Надявам се само, че ще ви се удаде да го накарате да си признае.
— Ще го притиснем като яйце — отвърна Лия. — Прекалено е лесен.
Оправи косата си, след което влезе в стаята за разпити.
— Добре, хайде да приключваме — каза тя. — Ако имате какво да кажете, мистър Грейдън-Джоунс, побързайте. В противен случай ще процедираме съобразно онова, което вече знаем.
Намеси се Стратън:
— Преди да продължим, бих искал да имам гаранция, че ще получим някаква компенсация.
— Разбира се, „Пулицър“.
— Не искаш ли да пипнеш голямата риба, Ли?
— В този случай, Джеф, струва ми се, всички риби са големи.
Грейдън-Джоунс изруга тихо.
— Какво ще кажете, сър? — попита Лия.
Мълчание.
— Ако искате да направите някакъв коментар, мистър Грейдън-Джоунс, не се притеснявайте да го изречете високо. — Погледна ръчния си часовник.
Стратън се включи:
— Моят клиент е готов да ви предложи информация, която би помогнала за изясняването на други две убийства. Предумишлени убийства, а не нещастни инциденти. Ако не искате да научите за тях, добре. — Сви незаинтересовано рамене.
— Ще го изслушаме, Джеф. Но няма да слагаме етикет с цената на стоката, преди да сме имали възможност да я огледаме.
— Повярвайте — рече Стратън, — предлагаме нещо с изключителна стойност.
Лия се усмихна.
— Винаги вярвам на адвоката на обвиняемите.
Стратън заговори:
— Добре. Слушайте и преценявайте. Убеден съм, че сте достатъчно интелигентни, за да оцените важността на информацията.
— Ето ме, цялата съм слух, въплъщение на интелигентността — каза Лия и демонстративно затвори ръчното си куфарче.
Грейдън-Джоунс погледна Стратън така, както малко дете поглежда майка си, след като току-що се е снимало за първи път.
— Дайте ми обещание, че ако информацията се окаже добра, ще защитите моя клиент.
— Защитата на клиента ви е ваша работа, Джеф. Ако информацията на мистър Грейдън-Джоунс се окаже полезна, към нея ще подходим много сериозно.