— Информацията, с която разполага мистър Грейдън-Джоунс, освен че е разкриваща, има и оневиняващ характер за самия него — продължи Стратън. — Онова, което ще ви каже, разкрива корените на проблема и има отношение към Карен Бест. Мотиви. Две убийства, които са следствие от нещастния случай с момичето и недвусмислено доказват вина за смъртта на Карен. Става въпрос за това, че друг човек, а не мистър Грейдън-Джоунс, се е заел да осъществи замисъла за отстраняването на тези двама…
— Дентън Мелърс, известен също като Дарнъл Мълинс, и Феликс Барнард — прекъсна го Майло с отегчен глас.
Грейдън-Джоунс се облещи. Стратън запремигва нервно от изненада.
— Да, знаем за всичко това, съветнико — каза Майло. — Старият Кърт твърди, че вината за тяхната смърт е ваша, Крис.
— А, не! — възкликна Грейдън-Джоунс, изпъвайки ръце, сякаш загребваше въздух. — Мамка му, шибаняк, не, не, не! Това е… няма начин, глупости! Мога да докажа, че бях извън града в деня, в който Дени застреля частното ченге. Кърт му плати тридесет хиляди долара да го направи. Вписа го като хонорар за филмов сценарий, който Дени никога не свърши. Тридесет хилядарки — показа ми парите!
— Мелърс ви ги е показал? — недоверчиво попита Майло.
— Не, не! Кърт! Показа ми ги и ми обясни за какво са предназначени. Каза, че Дени с радост приел да го направи, че е само един будоарен хулиган и никога не е бил нищо повече от това.
— Къде се състоя този разговор? — попита Майло.
— В неговия дом.
— В Малибу?
— Не, в другата му къща — в Бел Еър. Държеше апартамент на „Сент Клод“. Сега живее в Холмби Хилс, на улица „Барода“.
— Някой друг присъстваше ли на разговора?
— Разбира се, че не. Покани ме на обяд. Вън, край басейна, гадните му териери пикаеха навсякъде. Тогава извади един плик и ми показа парите. Накара ме да ги преброя. И ми разказа, че някакво частно ченге обикаляло и разпитвало за Карен. Вече цяла година му запушвал устата с тлъсти суми. Но копелдакът ставал все по-алчен и искал повече пари, за да си купи къща някъде. Затова Дени щял да го очисти в някакъв мотел, собственост на Кърт. Той притежава дялове в най-различни неща. Плъзнал е навсякъде като октопод.
— Защо ви е разказал всичко това?
— За да ме направи съучастник. По същия начин, по който ме замеси в убий… смъртта на Карен. И за да ме сплаши. Успя, можете да ми вярвате. Уплаши ме до смърт. Качих се на първия самолет, отлитащ за Англия. Затова мога да докажа, че не бях в града, когато се е случило — запазил съм си стария паспорт. Проверете датата на напускане на страната в глупавата хартия, а също и датата, на която е убит Барнард.
— Колко време останахте извън града? — попита Майло.
— Две седмици.
— Къде бяхте?
— При майка си, в Манчестър. Кърт ме откри, изпрати ми изрезка от вестник. Със статията за убийството на Барнард. Няколко месеца по-късно организира убийството на Дени.
— Чрез кого?
— Не знам.
— В такъв случай защо сте сигурен, че Ап го е организирал?
— Защото ми изпрати втора изрезка. Със статия за Дени. Недвусмислено предупреждение. Той е чудовище: прави ти услуги, после те изнудва чрез тях.
— Струва ми се, че на вас непрекъснато е правил услуги — вметна Майло. — Осигурил ви е кариера и всичко останало.
— Да, но никога не разбрах защо. Не знаех дали един ден всичко нямаше да свърши. Знаех, че не мога да избягам от него… затова си кротувах, държах си устата затворена, вършех си работата. Спечелил съм всеки проклет цент от заплатата, която ми даваше. Но сега разбирам каква е била истинската причина да ме държи близо до себе си.
— Каква?
— Не е ли очевадно? За изкупителна жертва. Ако някога нещо излезе наяве, имал е върху кого да лепне вината.
— Изкупителна жертва? — повтори Майло. — Не той, а вие сте отишли в „Убежище“ с микробуса, натоварен с трион, секира и чували за боклук.
Грейдън-Джоунс замръзна. После бавно се наведе към Майло.
Стратън се пресегна да го възпре. Грейдън-Джоунс му махна пренебрежително.
— Вие не разбирате — каза той. — Живял съм двадесет и една години със страха от този мъж. Бях уплашен.
47.
Според часовника оставаха тридесет часа. Бяхме хапнали заедно в сумрачно, подобно на конюшня заведение на Хил стрийт и нещата не бяха потръгнали. Сега седях сам в същата стая за разпити. Никой не бе я почистил след разпита на Грейдън-Джоунс.