— При всички обвинения, повдигнати срещу клиента ви, ще е късметлия, ако отново има възможност да подиша въздух на открито — каза Лия. — И защо да правим сделка с него, след като веднъж вече ни е излъгал, опитвайки се да прехвърли вината за смъртта на Карен върху Трафикънт. От други източници знаем, че Трафикънт няма нищо общо със случая „Бест“.
— Тц-тц — поклати глава Макилхени. — Има източници и източници.
Докато траеше размяната на реплики, Ап седеше мълчаливо с отегчено изражение.
Блейкхарт отсече:
— Преместване в „Ломпок“ и това е всичко.
— Ще се вдигне шум — каза Макилхени. — Първокласен скандал.
Той се усмихна и посочи с пръст към Ап.
Ап се усмихна и извади друг лист.
Прокашля се и започна да чете:
— Запознах се с писателя и художника Морис Беярд Лоуел, който по-нататък ще бъде споменаван като „Лоуел“ или „Бък“, на прием в Ню Йорк през 1969-а. Спомням си, че приемът се състоя в градската вила в Гринич Вилидж на Мейсън Ъпстоун — редактор на списание „Манхатънски книжен обзор“, но не съм съвсем сигурен. Двамата с Лоуел завързахме разговор, в който изразих възхищението си от неговото творчество. Впоследствие между нас се установиха приятелски отношения, като кулминация на които аз предложих да откупя правата за филмиране на една от неговите книги, стихосбирка със заглавие „Команда: Прогони светлината“. Към авансовото плащане на авторските права му преведох авансово и сума за закупуване на земя в Топанга Каньон, където да изгради собствено жилище и творческа база за писатели и художници, която той нарече „Убежище“. Направих всичко това, защото, независимо че Лоуел бе в период на творческо мълчание, неговите предишни постижения в областта на литературата и изобразителното изкуство ме караха да вярвам, че ще възстанови своите изяви и ще заеме отново полагащото му се място сред големите американски писатели.
Подсмърчане. Докосна дискретно носа си.
— За нещастие, това не се случи. „Команда: Прогони светлината“ предизвика унищожителни отзиви и се оказа търговски провал.
Размърда листа.
— Приятелството ми с Лоуел стана причина да се запозная с много писатели и художници, между които и един британски скулптор — Кристофър Грейдън-Джоунс, на когото помогнах да бъде назначен на работа в застрахователна компания, в която аз съм един от големите акционери, и когото смятах по онова време за изключителен талант. Аналогично се запознах с друг писател — Дентън Мелърс, чието истинско име, както впоследствие научих, беше Дарнъл Мълинс — афроамерикански романист, на когото осигурих работа в деловодителския отдел на моята кинопродуцентска компания, а когато се оказа, че не притежава качества за работа в тази сфера, го назначих като изпълнителен директор на няколко мотела, моя собственост.
Прокашля се отново.
— Бих могъл да добавя, че съм един от големите дарители във фонда за подпомагане на „Обединени колежи за чернокожи“.
Макилхени повдигна вежди и му подаде чаша вода.
Той отпи и продължи да чете:
— Друго лице, с което се запознах посредством Лоуел, беше един писател на име Терънс Трафикънт. Трафикънт бе лежал в затвора и описал преживяванията си в затворнически дневник, озаглавен „От глада до яростта“. Лоуел покани Трафикънт в „Убежище“, зае се с неговото покровителстване и му помогна да получи помилване, а също му съдейства да издаде дневника си. И той се превърна в бестселър. По настояване на Лоуел прочетох въпросната книга и откупих правата за нейното филмиране, превеждайки авансово на Трафикънт част от сумата за сценария.
Взря се в камерата, сякаш искаше да я убеди в нещо. Подсмърчане.
— Предстоеше ми да открия впоследствие, че съм бил подведен умишлено от мистър Лоуел и от мистър Трафикънт. „Команда: Прогони светлината“ е била написана не от мистър Лоуел, а от мистър Трафикънт, но представена като книга на Лоуел пред литературната и артистичната общественост и на читателската аудитория като цяло. Научих това в разговор с мистър Трафикънт, който ми показа своите автентични чернови на стиховете, написани с неговия почерк, и ги остави на съхранение при мен срещу известна парична сума. Все още притежавам споменатите чернови и съм готов да ги предоставя като веществени улики в предварителното разследване на мистър Лоуел по обвинение в убийството на мистър Трафикънт. Престъпление, за което самият мистър Лоуел ми призна няколко дни след неговото осъществяване, когато му казах, че знам за плагиатството му и за извършената от него измама.