Пое дълбоко въздух.
— Това е всичко, което имам да кажа на този етап.
Макилхени се усмихна. Блейкхарт смръщи лице.
Лия каза:
— Значи искате да уличите Лоуел във всичко онова, което сам сте извършили.
Ап сгъна листа.
— Всичко, с което разполагаме срещу Лоуел — продължи Лия, — се свежда до вашите твърдения.
— И черновите — напомни Макилхени.
— Ако са автентични. А дори да са, те доказват измама спрямо потърпевш, който е мъртъв. Каква сензация!
— Спрямо убит потърпевш.
— Не чух никакви доказателства, че е било убийство, освен твърденията на мистър Ап.
— Тялото ще помогне ли?
— Зависи чие ще е.
— Тцтц, млада госпожице. Да не бъдем язвителни.
Блейкхарт се намеси:
— Чий труп, Ланд?
— Теоретично ли говорим? Да кажем, че е на мистър Трафикънт.
— Къде е?
Макилхени се усмихна и поклати глава.
— Укривате информация, свързана с разследването на убийство, Ланд!
Макилхени се загледа в гънките на сакото си — имаше гърди на стриптийзьорка.
— Аз лично не разполагам с никаква информация, Стан. Всичките ми разговори с мистър Ап се водеха изцяло в хипотетичен дух.
— Тялото също ли е хипотетично? — попита Лия.
Макилхени помръкна, но се престори, че не е чул.
— Правя ти подарък, Стан. Опакован с панделка. Това може да е най-големият случай в кариерата ти: автор с международно признание, углавна измама, плагиатство, кръвопролитие. Говорим за заглавия на корицата на списание „Тайм“, а ти ще напишеш истински съдебен трилър.
Лия го репликира остро:
— За разлика от онова, което очаква вашия клиент. Обвинения в няколко убийства и в притежание на достатъчно дрога, за да напълни носовете на половината население в Холивуд.
— Клиентът ми никога не е печелил наградата „Пулицър“.
— Вашият клиент е убил повече от един човек.
— Тц-ц-ц. — Макилхени се разсмя тихичко. — Устна клевета и злонамерено изявление. Къде ви е доказателството?
— Разполагам с писмените показания на очевидец.
— Свидетел със съмнителна репутация. Вземал е наркотици от години, а фактът, че го разследвате за опит за предумишлено убийство, е достатъчно основание да лъже. Неговата дума срещу думата на моя клиент?
— Най-сензационното дело на века — иронизира го Лия. — Клиентът ви ще откупи ли правата за филмиране?
Макилхени я изгледа тъжно.
— Мистър Ап вече няма да се ангажира с проекти във филмовата индустрия.
— Предлагаш ми нещо, което не е твое, Ланд — намеси се Блейкхарт.
— Напротив, предлагам ти слава и богатство и възможността да се превърнеш в идол чрез един процес. В замяна само трябва да свалиш обвиненията по няколко хлъзгави дела, които и без това не можеш да докажеш в съда.
— Щом мислиш, че обвиненията ни няма да издържат, защо преговаряш с нас?
— В интерес на справедливостта и експедитивността. Мистър Ап не е юноша. Всеки ден, прекаран далеч от домашното огнище, се отразява зле върху него. Той съзнава, че има известни… лични проблеми, следствие от зависимостта от химическите препарати. Готов е да се подложи на психическо и физиологично лечение за преодоляване на тези проблеми, както и да предостави в услуга на града забележителните си дарби, ако не лежи в затвор и не приложите в пълна сила декрета, касаещ конфискация на имуществото му.
— Служба в полза на обществото за нееднократно убийство и пране на наркопари? — попита Лия. — Кога ще внесете този законов акт във Вегас?
Блейкхарт мълчеше. Лия се опита да не поглежда към него, но не издържа. Макилхени също го гледаше в очакване.
— Ще се наложи да излежи ефективно част от присъдата — каза Блейкхарт. — Но мога да приема затворът да бъде „Ломпок“ или друго място с идентични условия. Що се отнася до прилагането на декрета за конфискация, въпросът е извън нашата юрисдикция.
— Вече имах разговори с управлението на окръжната прокуратура и те са съгласни на частична конфискация в замяна на ценна информация за международната търговия с наркотици, с каквато понастоящем клиентът ми разполага. Спират ги единствено тези предполагаеми убийства. Не искат да се окажат в деликатна ситуация.
— Като например подминаването с лека ръка на няколко убийства ли? — включи се отново Лия.