Излезе, тропайки ядосано по пода, и ме подмина, без изобщо да ме види.
Точно когато вратата към коридора се затръшна шумно, Макилхени каза:
— Красиво момиче.
Ап и Макилхени се съвещаваха при изключени микрофони, след това Ап започна да диктува на своя адвокат.
По време на прекъсването Блейкхарт се върна в кабинета си, а Лия Шварц — в своя.
Преди да излезе, попита:
— Тук ли ще изчакате?
— Докато Майло дойде.
— Добре.
Затръшна вратата. Ап чу затръшването въпреки разделящото стъкло и подскочи сепнато.
Макилхени го потупа по рамото и той поднови диктуването.
Двадесет минути по-късно Майло още не се бе върнал, след като отиде да придружи Луси, и вече започвах да се питам какво го е задържало.
След около час и половина Макилхени спря да пише.
Блейкхарт прокара пръст по средата на страницата. Четеше по диагонал. После го прочете отново, този път по-внимателно.
Отмести го настрана.
— Тук не се казва нищо за това кой е застрелял мистър Мелърс.
— Човек на име Джефрис. Самият той беше убит преди пет години — проверете в полицейските архиви.
— Вие какво общо имате със смъртта на мистър Джефрис?
Ап се усмихна.
— Абсолютно нищо. Застрелян от полицията по време на обир. Леополд Ърл Джефрис — можете да го проверите.
Отново бе спокоен.
Блейкхарт прочете признанията за трети път.
— Това тук е добре като за начало. — Прибра ги в джоба си. — А сега ми разкажете за Трафикънт.
Ап погледна Макилхени. Дебелият адвокат разсеяно окръгляше устни.
— Има записи — каза Ап. — В дома ми в Лейк Ароухед. Можете да ги вземете без заповед за обиск. Те са в сутерена, зад един от фризерите.
— Зад един от тях? — попита Блейкхарт, без да прекъсва писането си.
— Имам два фризера в сутерена на вилата в Ароухед. За приемите. И двата поддържат температура под нулата. Зад този вдясно има вграден в стената сейф. Записите са в него, ще ви дам комбинацията. На тях е записан Тери Трафикънт, докато ми разказваше истината за себе си и Лоуел. Записах го, защото предполагах, че един ден ще имат историческа значимост. На Тери му беше писнало от машинациите на Лоуел, затова се обърна към мен като човек, на когото можеше да се довери. Аз му изплатих целия хонорар за филмовите права. Платих му също и за сценарий, по който работеше. До последния цент.
— В замяна на всичките постъпления от правата върху книгата, сценария и филма, които по право са му принадлежали? — попита Лия.
— И затова. Сделката беше по-изгодна за него. Аз не съм получавал нищо от години.
— За какъв сценарий става въпрос? — попита Блейкхарт.
— Действително непълен сценарий, само резюме на кратък епизод на ужасите — нещо от рода на „Петък, тринадесети“ за жени, съсичани от психопат.
— Заглавие?
— „Младоженката“.
Резюмето, което бях чел, писано от Трафикънт? Заглавие, откраднато от романа на покойник. Заради скритата интрига ли? Значи склонността към престъпления изобщо не го бе напускала.
— Мислех — обясняваше Ап, — че с малки промени на основните персонажи сценарият наистина има потенциал. Ако Тери не беше изчезнал, вероятно щях да продуцирам заснемането на филм по него.
— Ура за Холивуд! — с ирония коментира Блейкхарт. — Дотук не зная повече, отколкото при първото ми влизане в тази стая.
Ап си придаде умислено изражение.
Макилхени подаде вода на клиента си, а Ап изискано отпи.
Остави чашата на масата.
— Ключът към всичко е в творческия блокаж на Лоуел. Изпадна в продължителен вакуум още преди години — преди тридесет години. Просто не можеше да го преодолее, може би заради пиенето, а може би просто бе казал всичко, което имаше да казва. Но Трафикънт не е знаел това. Прекарал е младостта си зад решетките, намерил стари творби на Лоуел, прочел ги, нямал е представа каква е действителността навън. После се включил в някаква програма за творческо развитие, експериментално прилагана в затвора, и разбрал, че му се удава да пише. Затова писал на Лоуел, четкайки егото на писателя. Двамата започнали редовна кореспонденция. Трафикънт взел да пише стихове и да си води дневник. Изпратил ги на Лоуел, който бил впечатлен и започнал да действа за неговото помилване.