Дървени постройки.
Или Луси бе прочела за „Убежище“, или брат й й бе казал за него.
През декември — нов саркастичен коментар в „Книгоиздателски журнал“: „Планираният тираж на «Команда: Прогони светлината» в меки корици няма да бъде отпечатан, а продажбите на по-рано издадените от Лоуел книги бележат рекорден спад, валиден и за цените на неговите платна“.
Месец март. „Вилидж Войс“ прави крайно отрицателен преглед на цялото творчество на Лоуел и предлага преосмисляне на мястото му в историята. Три седмици по-късно писмо на някой си Терънс Трафикънт от Рахуей, Ню Джърси, контрира горната публикация, наричайки нейния автор „наивен шибан червей“, и въздига М. Беярд Лоуел на пиедестал като „мрачния Исус на американската мисъл от двадесети век“; „Всички вие сте прекалено задръстени и ограничени по рождение, за да го проумеете, смърдящи нюйоркски еврейски ревизионистични задници на фарисеи.“.
Юли. Лоуел оповестява завършването на ремонтните работи в „Убежище“ на страниците на литературната притурка на „Ел Ей Таймс“. Представяха се и първите гости, поканени в „Убежище“.
Кристофър Грейдън-Джоунс, двадесет и седем годишен, скулптор, работещ металопластика и „първични предмети“, от Нюкасъл, Англия.
Дентън Мелърс, двадесет и осем годишен, бивш кандидат-доктор по американска литература в Колумбийския университет и литературен критик за „Манхатънски книжен обзор“. „Мистър Мелърс ще завърши работата си по своя първи роман «Младоженката»“.
Йоахим Шпренцел, двадесет и пет годишен, композитор на електронна музика от Мюнхен.
Терънс Гари Трафикънт, четиридесет и една годишен, есеист и бивш обитател на федералния затвор в Рахуей, Ню Джърси, където излежавал тринадесетгодишна присъда за предумишлено убийство.
Броят от следващия ден се занимаваше единствено с Трафикънт, описвайки как изборът му за гост на „Убежище“ е ускорил процедурата по освобождението му под гаранция, също и изчерпателната хронология на неговите престъпления: грабеж, нападение, употреба на наркотици, опит за изнасилване.
Пребивавал в затвора почти непрекъснато след навършване на седемнадесет, протежето на Лоуел си спечелил репутация на войнстващ затворник. С изключение на един затворнически дневник, не бе написал нищо друго, което да има поне претенции за художественост. Поместената снимка го показваше в килията му с щедро татуирани ръце, вкопчени в решетката — слаб и блед, с дълга чуплива коса, развалени зъби, хлътнали бузи и сатанинска козя брадичка.
Запитан за уместността на избора на Трафикънт, Лоуел отвръща: „Тери е поразяващо автентичен, що се касае до първичност на реакциите и желанията. Освен това е анархист, а това е възможност за животворно въздействие“.
Средата на август. Откриването на „Убежище“ е отбелязано с грандиозно нощно тържество в бившето нудистко селище. Приготвянето на ястията било поверено на опитните ръце на Сандор Нунес — главен готвач в ресторант „Скоунс“, музикалното оформление — на четири рокгрупи и музиканти от Филхармоничния оркестър на Лос Анджелис, а над всичко това — мистър М. Беярд Лоуел „в дълъг бял кафтан, с чаша в ръка и увлечен в произнасяне на монолози пред заобиколилите го почитатели“.
Сред гостите били забелязани професор по психология — впоследствие пропагандатор на употребата на ЛСД, арабски оръжеен търговец, козметичен магнат, актьори, режисьори, агенти, продуценти и тълпа шумни журналисти.
Тери Трафикънт бил забелязан да се присъединява към групата на своите почитатели. Правата за издаване на неговия затворнически дневник „От глада до яростта“ съвсем скоро били откупени от издателя на Лоуел. Редакторът на изданието определя книгата като: „… венозно инжектирана доза отрова и красота. Една от най-значимите книги, издавани през столетието“.
Вестникът цитираше лейтенанта, арестувал Трафикънт по обвинението в предумишлено убийство: „Появата на този човек е наистина лоша новина. Със същия успех биха могли да запалят фитила на пръчка динамит и да чакат нейното избухване“.
Следващите няколко библиографски справки се оказаха препратки към интервюта с Тери Трафикънт. Помолен да се опише сам, той отговаряше: „Утайка, превърната в тор, градски абориген, впуснал се в изследване на един нов свят“. Бившият затворник често цитираше класиците, позоваваше се на марксизма и на авангардната литература. Запитан за престъпленията му, той казва: „Всичко това е отдавна мъртво, а аз не съм погребален агент“. Възхищавайки се на свободолюбивия дух на Бък Лоуел, определя своя покровител като „един от четиримата велики мъже, живели някога, наред с Исус Христос, Кришнамури и Петер Куртен“. Запитан кой е Петер Куртен, той отвърнал: „Провери това в дебелите книги, Джак“ — и прекратил интервюто.