— Луси щеше ли да дойде?
— Не, той не искаше да поканя и нея — опитваше се да я предпази, предполагам. Беше нещо като изпитание. Уговорката бе, че ако всичко потръгнеше добре, ще включим и нея… Изглеждаше доста притеснен от това начинание. Въпреки всичко, останах изненадан, когато ми върза тенекия.
— Чували ли сте го оттогава?
— Не. Звъних му няколко пъти оттук, но никой не вдигна. — Погледна ръчния си часовник. — Може би ще е добре да опитам отново.
В дъното на коридора имаше телефонен автомат. Набра номера, изчака и се върна, клатейки разочаровано глава.
— Горкото дете! — каза той, загледан във вратата към стаята на Луси. — Елфи каза, че изживявала трудни моменти като съдебен заседател по тежък процес и била много уплашена, но не знаех, че е толкова… уязвима.
Закопча сакото си, пристегнато в талията.
— Прекалено много делови вечери. — Усмихна се извинително. — Не че според мен й е било лесно. Казала ли ви е кой е баща ни?
Кимнах.
— Не зная дали изобщо има контакти с него, но ако е така, готов съм да се обзаложа, че негова е заслугата за стреса, който изживява Луси.
— Защо мислите така?
— Човекът е стопроцентов негодник.
— Вие чувате ли го?
— Абсурд. Той живее тук, в каньона Топанга. Голямо имение. Но никога не бих му се обадил. — Започна да разкопчава сакото си. — В началото, когато започнах свой бизнес, често си фантазирах как той фалира и изкупувам евтино земята му. — Усмихна се. — Самият аз бях в съда — миналата година се разведох.
— Какво се е случило преди двадесет години?
— Моля?
— Казахте, че за последен път сте видели Луси преди двадесет години.
— А, да. Двадесет — двадесет и една години. — Кихна и почеса носа си. — Бях на девет, значи е било преди двадесет и една години. Беше лятото, през което майка ми реши да замине за Европа, за да взема уроци по рисуване — тя беше художничка. Закара ни — моята сестра Джо и мен — в Ел Ей и ни остави в „Убежище“. Така се казва имението му в Топанга.
— Чувал съм за него — убежище за писатели.
— Да. Както и да е, пристига тя там и ни тръсва на него без никакво предупреждение. Зарадва ни се така, както би се зарадвал, ако експлодираше бойлерът в банята му, но какво можеше да стори — да ни изрита ли?
— И Луси е била там, така ли?
— Луси и Елфи. Дойдоха около две седмици след нас. Мънички сладки дечица, тогава не знаехме кои са. Майка ни никога не беше споменавала за тях. Знаехме само, че я е напуснал заради друга жена. Както се оказа, тяхната майка беше починала преди няколко години, а лелята, която се е грижела за тях след нейната смърт, се бе омъжила и ги бе изоставила.
— На колко години бяха те?
— Да видим, ако аз съм бил на девет, Елфи трябва да е бил на… пет. Следователно Луси е била на четири. За нас те бяха бебета, нямахме нищо общо с тях. Ако трябва да бъда откровен, ненавиждахме ги: майка ни постоянно повтаряше как тяхната майка е откраднала баща ни от нея.
— Кой се грижеше за тях?
— Бавачка или някаква детегледачка. Помня, защото те трябваше да спят в голямата къща заедно с нея, а на нас с Джо ни се наложи да останем в малко дървено бунгало и сами да се грижим за себе си. Но това ни харесваше. Тичахме наоколо, правехме каквото си пожелаем.
— Преди двадесет и една години — казах аз. — Трябва да е било малко след откриването на „Убежище“.
— Току-що го бяха открили. Спомням си голямото тържество по повод откриването, а на нас ни беше наредено да останем в бунгалото. Заедно с множеството чинии, преливащи от храна, тонове ястия върху дългите банкетни маси, покрити с бели покривки. Остана храна, достатъчна за седмици наред след празненството. Обикновено се промъквах в кухнята и задигах няколко парчета торта. Качих четири килограма — това сложи началото на моя проблем с теглото.
„Хора, които крещяха, а може би се смееха… и светлини като рояк светулки.“
Отново погледна ръчния си часовник.
— Е, радвам се, че се запознахме — рече той. — Ако има нещо, което мога да направя…
Обърна се с намерение да тръгва.
— Докога ще бъдете в Ел Ей?
— Трябваше да летя с обратния полет тази вечер. Мислите ли… Има ли вероятност Луси да пожелае да ме види?
— Трудно е да се каже в момента. Сега едва ли й е до това.