— Търсеше моето одобрение, Майло. Не можех да й кажа, че си гей, защото това би било намеса в личния ти живот. А не можех да те предупредя за нейните чувства, защото бих нарушил професионалната етика. Тя много се разстрои и си тръгна. А сега това. Чувствам се така, сякаш наистина съм виновен, но не зная как другояче можех да постъпя.
— Можеше да й кажеш за мен, Алекс. Аз не съм твой пациент.
— Не мислех, че е уместно да обсъждам частния ти живот. Пациентът беше тя — опитах се да фокусирам дискусията около нея.
— Исусе! — Той пое дълбоко въздух.
— Показвала ли е някакви романтични чувства?
— Не знам — раздразнено отвърна Майло. — Като се замисля сега… Имам предвид, че непрекъснато се навърташе, звънеше по телефона, но мислех, че е обичайната ситуация „жертва — ченге“. Нещо като да си намериш по-голям брат. — Потърка око. — Какъв задръстеняк съм, а? Мамка му! Какъв задник съм — да допусна да се стигне дотук! През всичките тези години много внимавах да не допускам лични отношения с жертвите или техните семейства. Защо се случи точно с нея?
— Не си направил нищо грешно. Просто я подкрепи, когато се нуждаеше от подкрепа, а след като разбра, че се нуждае от нещо повече, ти я насочи към мен.
— Да, но е имало нещо повече. В главата ми. Вероятно го е усетила и това е подхранило надеждите й.
— Какво повече?
— Съпричастие. Открих, че мисля за нея. Тревожех се. Няколко пъти й телефонирах просто за да разбера как я кара.
Удари с длан по масата.
— Как другояче би могла да го изтълкува? Какво ми има, нима главата ми е пълна с паниран мозък?
Поклати глава:
— За бога, та тя бе просто съдебен заседател. Справял съм се със стотици други хора, при това жертви, и то далеч по-добре. Сигурно започвам да се изхабявам.
— Не си напъхал главата й в газовата фурна.
— Нито пък ти, но се чувстваш гадно.
Отпихме.
— Ако не бях се опитал да й помогна — рече той, — нямаше да знам, че е завряла главата си във фурната, нали? И двамата щяхме да сме тук и да говорим за нещо друго.
Чашата му бе празна. Повика сервитьорката за повторна поръчка и ме погледна въпросително.
— Не, благодаря.
— Невежеството е благодат, така ли беше? Много се говори за прозрение и за умението да опознаеш и разбираш себе си, но според моето скромно мнение ключът към психологическото приспособяване е да усвоиш поведението на щраус. Господи, сега и тя се е увесила на врата ми… И какво да направя? Да й кажа: „Горе главата, сладурче, ако жените ме интересуваха, ти щеше да си първа в списъка“? Ефектът ще е същият, както ако й завра главата обратно във фурната.
— В момента не е необходимо да предприемаш нищо — казах аз. — Да изчакаме резултата от седемдесет и два часовото наблюдение. Ако психиатърката в „Уудбридж“ е добра, тя ще знае как да се справи с проблема.
— Седемдесет и два часа… хвала на закона!
— Има още нещо, което трябва да знаеш. — Разказах му за лятото, през което Луси бе проституирала.
— О, човече, става все по-хубаво. Просто едно лятно приключение, а?
— Така твърди тя. Призна веднага след като разкри чувствата си към теб. Попита ме дали считам, че не е достатъчно добра за теб. Сякаш нарочно ми даваше основание да я отхвърля.
— Недостатъчно добра за мен! — Изсмя се сухо. — Спомняш ли си, като ти казах, че ми напомня за едно момиче от гимназията, което стана монахиня?
Този път започна да разтрива лицето си. Енергично.
— Нощта на абитуриентския бал в Хузиървил. Всички малки девици и бъдещи девици от „Нашата лейди“ под ръка с нас, почервенелите от срам момчета от „Св. Томас“. Бях на осемнадесет и от около две години знаех, че съм гей, без да мога да доверя тайната си на някого. Казваше се Нанси Скайърс и когато ме помоли да й бъда кавалер, приех, за да не я обидя. Корсаж с гравирани орхидеи, официален костюм, колата на татко — измита и излъскана. Танцувахме туист в салона на гимназията. Картофено пюре и проклетият вегетариански медальон. Пихме снобския пунш с екзотични подправки.
Загледа се в чашата с бира.
— Беше красива, ако харесваш слаби и бледи жени с лица на мъченици. Пишеше стихове, колекционираше от онези миниатюрни порцеланови фигурки, не умееше да се облича, помагаше по математика на момчетата. Естествено, другите момичета се отнасяха с нея като с прокажена.
Повдигна глава и ме погледна в лицето.