— Разговорите с нея бяха приятни — като с млада дама. После, когато я карах с колата към дома й, започна да ме опипва навсякъде, а когато спрях пред къщата, ми заяви, че ме обича. Не ми достигаше въздух — като след силен удар в диафрагмата. Какъвто си бях гений, обясних й, че я харесвам като приятел, но не бих могъл да я обичам. След това обясних защо.
Отново се засмя саркастично. На слабата светлина изражението върху лицето му бе като на човек, замислящ самоубийство.
— Първите няколко минути не пророни дума. Само отпусна ръце в скута си и се взираше в мен, сякаш бях най-тежкото разочарование в осемнадесетгодишния й живот. Не й бе лесно да го приеме. Семейството й се състоеше от негодници: братя в затвора, баща — пияница, който периодично я биеше, а може би и по-лошо, а накрая и аз — последната капка.
Разтърка клепачите си.
— Продължаваше да се взира в мен. Накрая поклати глава и каза: „О, Майло, ще свършиш в ада“. Без гняв. По-скоро състрадателно. След което приглади чисто новата си рокля от „Тонет“ и слезе от колата. Повече не я видях. На следващата седмица отплавала с кораб за някакъв манастир в Индианаполис. Преди пет години майка ми писа, че е била убита някъде в Ел Салвадор. Заедно с други монахини перяла дрехи в един поток. — Вдигна ръце нагоре. — Да напишем филмов сценарий.
— Луси много силно ти напомня за нея.
— Можеха да са сестри, Алекс. Нещо в излъчването й — тази ранимост.
— Ранимостта определено е факт. Предвид онова, което узнах за детството й, не е никак изненадващо. Майка й починала скоро след нейното раждане; баща й изоставил семейството. На практика е била сираче.
— Да, знам. Веднъж говорихме за Швант. Каза, че той е имал двама родители, хубав дом, баща, който е адвокат. Какво би могло да е оправданието му? Каза, че собственият й баща бил негодяй.
— Каза ли ти кой е баща й?
Повдигна поглед към мен.
— Кой?
— М. Беярд Лоуел.
Без да откъсва очи, обхвана с длани чашата.
— Какво, да не би днес да е денят на големите изненади? Проклетата луна навлиза в съзвездието Риби от Стрелец или нещо подобно? Лоуел, авторът на „Мистър Белс Леттрух“?
— Същият.
— Не е за вярване. И е още жив?
— Живее в каньона Топанга. Кариерата му свършила и се преместил в Ел Ей.
— Четях неговите творби като ученик.
— Всички ги четяхме.
— И тя е негова дъщеря? Невъзможно.
— Разбираш защо е имал силно влияние, въпреки че не е бил със семейството.
— Естествено. Него просто го има — като петметровата горила.
— Луси го описа като „все едно че си президентската дъщеря“.
— Е, как да се оправям с всичко това? Да я посетя или да се държа настрана?
— Да изчакаме да видим как ще се държи през следващите дни.
— Разбира се. Главата в газовата фурна… Нямаш ли предположение какво я е тласнало към подобна постъпка?
Поклатих глава.
— Беше разстроена, но нищо в поведението й не предвещаваше самоубийство.
— Разстроена заради мен.
— Да, но току-що започнахме да навлизаме в други неща: проституирането, чувствата, които изпитва към баща си. Има още едно нещо, за което искам да поговоря с теб.
Описах му историята с погребаното момиче.
— Не съм душевед — каза Майло, — но чувам един глас: „Тате ме уплаши до смърт“.
— Появил се за първи път някъде по средата на съдебния процес, веднага след твоите показания по случая „Кери Филдинг“. Предположих, че ужасът от убийствата е повишил нивото на нейната тревожност и е освободил от подсъзнанието й отдавна забравени чувства към Лоуел. Вероятно се е възприела като жертва на неговото отношение. Последните му стихове носят заряд на яростно женомразство. Може да ги е чела и те да са породили остра реакция. А при последното обсъждане на съня каза, че душата й напуснала тялото и се вселила в това на тъмнокосото момиче — сякаш самата тя е била погребана. Но нещо, което нейният полубрат спомена в болницата, ме кара да се питам дали няма и друго. Луси твърди, че никога през живота си не е поддържала контакт с Лоуел, но въпросният полубрат каза, че преди двадесет и една години прекарала лятото с баща си в Топанга. Всъщност там са били и четирите му деца. По онова време Луси е била на четири години — възрастта, на която е и в съня. А в имението на Лоуел има дървени постройки — същите като описаните от нея в съня. Е, вестниците са отразили откриването на имението, описвайки дори архитектурата. Аз намерих публикациите, следователно тя също е могла да ги открие. Или пък може да е чула всичко това от брат си Питър. Той е правил проучване на родословието и й е разказал за откритията си. Ако случаят е такъв, тя просто отрича пребиваването си там, несъзнателно потискайки спомена за това. Но остава възможността Луси наистина да не си спомня за него. Може би защото през онова лято се е случило нещо, причинило дълбока психическа травма.