— Може би — признах аз. — Вестниците непрекъснато са писали за него.
— Колкото и да я харесвам, тя си има проблеми, нали? Главата във фурната, параноичните приказки за някой, който се опитва да я убие. А и обажданията с мълчанието отсреща. Чувствам се мухльо, като казвам това, но сега, след като знам, че се е опитвала да се домогне до мен, трябва да съм идиот, за да не допусна, че всичко е измислено с цел да привлече вниманието. Дори начинът, по който се е опитала да се самоубие, го потвърждава, не мислиш ли? Газ, а пердетата оставени полуспуснати?
Изля остатъка от бирата в гърлото си, после вдигна глава.
— Да, има нещо истерично в тази история — рекох аз. — Но да бъдем снизходителни. Дори и всичко да е измислено от нея, направила го е от необходимост, а не с цел да ни манипулира. Което не изключва възможността през онова лято да се е случило нещо травматизиращо. Не забравяй, че не се представя за жертва, нито се опитва да извлече полза от съня си. Напротив, по-скоро омаловажава нещата — като в случая с анонимните обаждания вечер. Тя е като щраус — отказва да си спомни за онова лято. Интуицията ми подсказва, че нещо се е случило, когато е била на четири години, и то е погребано в подсъзнанието й. Нещо, свързано — директно или косвено — с Лоуел. Не е единствената, която храни дълбоки чувства към него. Полубратът го нарече „стопроцентов негодник“. Занимава се с недвижима собственост и голямата му мечта е да изкупи на безценица имението на баща си. Може би онова лято е било кошмар за всички деца на Лоуел.
— Добре. Да кажем, че по някакъв начин стигнем до дъното на клоаката и открием, че преди двадесет и една години татето е направил нещо ужасно. И да приемем, че Луси достигне до етап, в който ще е способна да приеме фактите. А след това? Да изпратим копелето на подсъдимата скамейка ли? Знаеш колко струват непотвърдените с факти спомени в съда. А това, че са изплували в резултат на психотерапия, дори ще омаловажи стойността им. В наши дни следователите считат за глупава измислица всяка информация, придобита в кабинет на психоаналитик — до доказване на противното. Прекалено много са подобните искове, отхвърлени от съда, прекалено много измишльотини в резултат на нарастващата популярност на психологията. Сатанински нелепици от рода: ако чувстваш, че си бил насилен, следователно това наистина се е случило.
— Като „момичето, което се забавляваше във ваната“ — казах аз. — Същата ситуация, както когато съдилищата отхвърлиха като доказателствен материал фактите, придобити чрез използване на хипноза. Но не по-зле от мен съзнаваш, че хипнозата наистина помага на някои хора да си спомнят действително случили се неща. А и много пациенти възстановяват бели петна в паметта си благодарение на терапията. Виждал съм много случаи, които го потвърждават. Ключът е никога да не внушаваш идеи в главата на пациента и да не се опитваш да направляваш спомените му. Бъди скептик докрай, но не го показвай, а ако все пак попаднеш на нещо, подложи наученото на максимално задълбочена проверка.
— Знам, знам, само твърдя, че ще бъде доста изтощителна битка.
— Виж, дори да остане без всякакви юридически последици, смятам, че на определен етап увереността за онова, което се е случило — или пък не се е случило — ще й помогне.
— Ами ако установим, че татето е извършил нещо, но не можем да го докопаме на законово основание и копелето се измъкне безнаказано? Как ще се отрази подобна ситуация на нейното психическо равновесие?
— А ти какво предлагаш — да зарежем всичко ли?
— Не предлагам нищо, просто откривам хипотетични проблеми, за да не залинеят мозъчните ти клетки.
— Това се нарича приятел. Както и да е, вероятно всичко ще си остане на ниво хипотези. След обрата при последния сеанс се съмнявам, че Луси ще пожелае отново да дойде при мен. Може би ще се залепи за Ембри — възможно е терапията при жена психиатър да улесни нещата. Който и да е новият й терапевт, ще му е необходимо да знае как точно стоят нещата.
— Мислиш ли, че ще я задържат в болницата след изтичане на тридневното наблюдение?
— Не, освен ако наистина не изпадне в състояние на нервен срив. Тревожа се по-скоро какво ще стане, след като я изпишат от болницата.
Известно време и двамата мълчахме. Мислех за възможностите, които току-що бяхме обсъдили. Питах се дали Луси щеше да се сработи с Ембри. Осъзнах, че се надявам това да се случи.