В първата половина се повтаряха до омерзение два лайтмотива: „Обществото ме смачка“ и „Сега си отмъщавам“. На следващите петдесет страници бяха поместени писма на Трафикънт до различни знаменитости и държавни служители. Само двама бяха отговорили: конгресменът от родния край на Трафикънт в Оклахома, чието писмо бе напечатано на служебна бланка с шаблонното обръщение „Скъпи избирателю“; и М. Беярд Лоуел, който възхваляваше „кървавата поезия“ на Трафикънт.
Двамата започнали да си пишат: Трафикънт да се жалва с претенциозни фрази, а Лоуел да го утешава. Последната страница представляваше фотокопие на заповедта за отмяна на ефективната присъда и замяната й с условна.
От вътрешната страна на обложката бяха поместени снимка и кратка автобиография, копие от която и вестниците бяха отпечатали.
Терънс Гари Трафикънт, създаден от неизвестни родители и с гореща кръв, е роден на 13 април 1931 г. във Валаханчи, Оклахома. Бит често и откърмен от вълци, прекарал детството и юношеството си в различни учреждения и „адове на земята“. Първото си пуническо приключение преживял едва десетгодишен, когато бил затворен в Института за деца в Оклахома за кражба на цигари. Оказал се несговорчив затворник и през следващите тридесет години от живота си редувал задълбочаващи се по сериозност престъпления и периоди на затворничество, повечето от които в единична килия. Авторът ни предлага уникално възприятие на представите за добро и зло. „От глада до яростта“ е била откупена за екранизация от известна филмова компания.
Психопат, пробил в Холивуд — не е кой знае какво. Все пак Трафикънт бе загърбил дори тази възможност.
Бестселър, който се възхищава на Дюселдорфското чудовище.
„… Задълбочаващи се по своята сериозност престъпления…“ Колкото повече разсъждавах, толкова по-трудно ми ставаше да пренебрегна неговото присъствие в Топанга през онова лято.
„Позвъни на издателя му… вече е късно да звъниш в Ню Йорк.“
Дадох воля на въображението си: Трафикънт прелъстява дългокосото момиче. Нещата излизат от контрол… А може би тя се е съпротивлявала и той я е изнасилил, после я е убил. И казал на Лоуел. Лоуел изпада в паника, бърза да се освободи от доказателството за престъплението, без да знае, че едно малко момиченце ги наблюдава.
Малко момиченце, което нощем подмокря завивките — може би напиканите чаршафи са я възбуждали.
Събужда се, тръгва насън и вижда всичко.
И сега плаща за това.
Столовата на медицинското училище гъмжеше от бели престилки и тракането на посуда. Скоро след влизането ми към мен приближи красива жена с азиатски черти, облечена в тъмносин копринен костюм.
— Доктор Делауер? Уенди Ембри.
Беше млада миньонка с дълги синьо-черни коси и ониксови очи. Прикрепена на ревера табелка със снимка, на която косата й бе накъдрена, информираше: „У. Такахаши-Ембри, М. Д., Психиатрия“.
— Запазила съм маса ей там — посочи с жест тя. — Ще хапнете ли нещо за обяд?
— Не, благодаря.
Усмихна се.
— Хранили ли сте се тук преди?
— От време на време.
— На щат ли сте? — попита тя, докато си пробивахме път към масата.
— В противоположния край на града.
— Практикувах там. В „Психиатрия“ ли работите?
— В „Педиатрия“. Аз съм детски психолог.
Изгледа ме заинтригувано и седнахме. На таблата й имаше сандвич с филе от риба тон, салата от зеле, червен желиран сладкиш и мляко. Разви приборите си и разпъна салфетката върху скута.
— Но Лукреция е била ваш пациент.
— Да. От време на време работя с възрастни — обикновено краткосрочни консултации по проблеми на стреса. Беше препратена към мен от полицията.
Отново заинтригуван поглед. Едва ли практикуваше като психиатър повече от година-две, но вече бе усвоила терапевтичните нюанси.
— Понякога ме канят за експертно мнение.
— Каква стресова ситуация преживява Лукреция в момента?
— Беше съдебен заседател в процеса срещу Голфиста.
Взе вилицата.
— Да, определено може да го е понесла зле. От колко време провеждате терапия с нея?
— Провели сме едва няколко сеанса. Дойде при мен заради проблеми със съня. Натрапчив кошмар, а по-късно и случай на сомнамбулизъм.
— Ходила е насън?
— Най-малко веднъж преди опита й за самоубийство. Събудила се в кухнята. Като помисля сега, може би трябва да се тълкува като репетиция за самоубийството. Освен това е имала случай на нещо като нарколепсия: заспала на бюрото в канцеларията, а се събудила на пода.