— Да, разказа ми за случая. Каза, че сте я насочили за преглед при невролог и че неговото заключение било „напълно здрава“.
— Фил Остерлиц. Работи тук.
— Наистина ли заключението му съвпада с предаденото ми от нея?
— Да. Предполага, че става въпрос за случай на стрес.
Вилицата се зарови в зелевата салата.
— Същото е и заключението на невролога в „Уудбридж“. Все пак това със сомнамбулизма е интригуващо. Допускате ли, че опитът за самоубийство може да е направен в състояние на сомнамбулистичен транс? Чела съм за случаи на самоунищожение по време на движение в състояние на дълбок сън. Виждали ли сте някога подобни необичайни случаи?
— Не опити за самоубийство, но съм лекувал деца с нощни страхове, които се нараняваха, докато скачат или ходят насън. Имах дори случай с едно семейство, в което бащата и децата се страхуваха да заспят. Бащата се опитвал да удуши майката по време на сън. А има и случаи с хора, извършили престъпление, след което твърдят, че са го направили в състояние на сомнамбулизъм.
— Твърдят? Не мислите, че е възможно ли?
— Възможно е, но се случва рядко.
Взе си от салатата, погледна към сандвича, после към мен.
— Странен случай. Отказът й да приеме като факт опита за самоубийство е категоричен. Обикновено при неуспешните опити човек се сблъсква с точно обратното: вина, признания, обещания, че никога няма да се повтори, защото се чувстват физически изтощени и искат по-бързо да се измъкнат от наблюдението. Най-тежките случаи — искрено съжаляващите за неуспеха си — или стават неконтролируеми, или се затварят в себе си и не говорят. Но Лукреция е отзивчива и с готовност говори. Разбира защо е необходимо да остане под наблюдение. Което би било глупав подход, ако човек се опитва да внуши на лекуващия психиатър да го освободи по-скоро, нали? При неподходящ психиатър могат да ти лепнат заключение „склонен към самозаблуда“.
— Не смятате, че тя е склонна към самозаблуда?
— Все още не съм убедена какво мисля, но със сигурност не е луда. Може би изпускам нещо, но по мое мнение тя действително вярва — на ниво съзнателност — че не се е опитала да се самоубие.
— Даде ли ви някакво обяснение какво се е случило?
— Казва, че заспала и се събудила в болницата и че първата й мисъл, след като сте й обяснили защо е тук, била, че някой се е опитал да я убие. Като цяло, в момента е доста объркана. Може би не съм в течение на съществени детайли, но според мен не се наблюдават никакви шизофренични симптоми. Единствено симптоми на депресия — но не дълбока депресия, характерна за неуспелите самоубийци. Помолих психолога в болницата да я тестува за биполярна дезориентация. Непрекъснато се стараеше да върши нещо, затова предположих, че развива някаква форма на маниакалност, а дневният сън е защитна реакция на организма след изтощителен период. Той установи леко завишени нива на депресия и тревожност, но никакъв признак за мания. И скалата на Лий отчела нормални стойности, което потвърждава, че тя казва истината. Мнението му е, че не са налице форми на разстройване на личността, освен ако пациентката не се е подлагала често на тестове, вследствие от което да се е научила да заблуждава апаратурата.
— Имала е и други причини за тревога — казах аз. — Непосредствено преди опита навлязохме в сфера на спомените, която силно я разстрои. Изживяла е много самотно детство — майка й починала, когато била още бебе, изключително сложни и неприятни взаимоотношения с непрекъснато отсъстващ баща. Но винаги е оставала адекватна, а не допускам, че би издържала повече от три месеца като съдебен заседател, ако действително е страдала от разстройство на личността.
— Какви бяха спомените, които са я разстроили?
Описах й съня.
— Интересно — каза тя. — Нещо, което да подсказва, че е била жертва на блудство?
— Отрича някога да го е срещала, но нейният брат ми каза, че е прекарала едно лято в имението на баща им, когато е била на четири години. Следователно или отрича този факт, или подсъзнателно потиска спомена за онова лято. А колкото до онова, което се е случило там, аз също не зная.
Разказах й за Трафикънт, като подчертах, че става въпрос единствено за хипотези.
— Е — заключи тя, — в най-добрия случай звучи като куп мръсни ризи, които изплуват наяве. Ще измине дълго време, преди да се оправи. Ето нещо, с което трябва да сме много предпазливи.