Выбрать главу

— За да добавя още една към мръсните ризи, ще ви кажа, че за кратко време е работила като проститутка, когато била на осемнадесет. Отрича да изпитва угризения, но вероятно такива съществуват. Освен това се е привързала към един от следователите, работил по разследването на Голфиста, същия, който я насочи към мен. Той е гей.

Остави сандвича върху таблата.

— Само няколко сеанса и всичко това излезе наяве?

— По-голямата част — при последния сеанс. Твърде много, твърде скоро, но аз не можех да я спра. Същата вечер напъхала главата си в газовата фурна.

— Прекрасно.

— Възнамерявате ли да я изпишете след изтичане на тридневния срок за наблюдение?

— Няма признаци за психично разстройство, нито склонност към насилие. Няма съдия, който да постанови допълнително наблюдение. Безспорно обаче ще е необходимо внимателно следстационарно наблюдение… Проститутка — изглежда толкова добродетелна. Какво означава „за кратко време“?

— Част от лятото. Твърди, че оттогава е спазвала пълно въздържание. А Фил Остерлиц каза, че изпитва дълбока непоносимост към докосване.

Сплете пръсти.

— Мисля, че разбирам какво имахте предвид, когато говорехте за онова лято при баща й… Въпреки всичко, тя приема добре връзката с мъж терапевт. Това говори хубаво за вас. Възнамерявате ли да продължите работата си с нея?

— Последното нещо, което бих искал да й се случи, е да бъде изоставена отново — отвърнах аз, — но може би не съм подходящ за нея. Полицаят, когото харесва, е мой близък приятел.

Спомних си как Луси бе потърсила моето одобрение да обича Майло. Моето мълчание. Реакцията й.

— Следователно тя не знае, че той е гей.

— Не още.

Отвори кутията с мляко.

— Не искам да бъда недискретна, но ще ви попитам: той любовник ли ви е?

— Не, просто приятел. — После добавих: — Аз съм нормален. — И се запитах защо ли прозвуча като оправдание.

— Разбирам защо смятате, че са налице усложнения.

— Може би най-добре ще е да продължи при друг терапевт, ако промяната се осъществи без травми за нея. Зарадвах се, когато разбрах, че наблюдаващият психиатър е жена.

— Изглежда, двете добре се разбираме — каза тя. — Готова е да ми помага, струва ми се, че градим личностни взаимоотношения. После преглеждам бележките си и разбирам, че не ми е казала много.

— Имах същото усещане в началото. Както вече казах, преобладаващата част от съществената информация получих от последния сеанс.

— Може би е присъща черта за семейството й. Разговарях с брат й и той не ми каза много неща. Предвид ситуацията, нормално е да желае да зная възможно повече за сестра му.

— Самият той не знае много за нея. Той е неин полубрат, не я е виждал от двадесет и една години.

— Не, не говоря за онзи, който я доведе в болницата. Става въпрос за другия брат — Питър. Телефонира тази сутрин от Таос. Каза, че научил за Лукреция от Кен. Много е притеснен, че не може да бъде до нея, но било невъзможно да вземе самолет в обратната посока. А когато се опитах да му задам няколко въпроса, започна да се извинява, сякаш нямаше търпение да затвори слушалката.

— Защо не може да бъде до нея?

— Делови задължения. Обадих се на Кен — върнал се е в Пало Алто. Не знаеше нищо, както предположихте. Много мило от негова страна да поеме разноските за лечението й.

— Останах с впечатление, че иска да установи по-близка връзка.

— Аз също. Предложи да уреди всичко — изглежда, че разполага с пари. Лукреция няма медицинска застраховка, защото е напуснала работа, така че предложението идва навреме. Болничната управа не гледа с добро око на доктори, лекуващи неплатежоспособни пациенти. В наши дни лекарите трябва да са и счетоводители, нали?

Кимнах.

— Както и да е — въздъхна тя, — струва ми се, нещата в семейството са доста сложни. Има ли други родственици в града, към които би могла да се обърне за подкрепа?

— В града — да. Но не биха я подкрепили.

12.

Казах й кой е бащата на Луси, а тя се зае с желирания десерт, без да покаже видима реакция.

— Държах матура по математика, никога не съм била добра по литература — каза Ембри. — После постъпваш в медицинския университет и светът ти наистина се стеснява… Значи болката от изоставянето е още по-дълбока. Винаги е на разположение на света, но не и за нея… а сега и сънят — намирисва много на фройдизъм. Звучи ми като случай от добрата стара психиатрия от началото на века. А тя, откровено казано, не ми допада особено.