— С какво се занимавате предимно? С назначаване на лечение ли?
— Най-вече с това. Работя в шест отделения за бърза помощ и рядко ми се случва да проследя нечие лечение докрай. В такъв случай — да — ако Лукреция пожелае да се среща с мен, ще ми бъде интригуващо. Тя е интересна жена.
— Къде се намира кабинетът ви?
— „Тарзана“. Наела съм помещение от друг психиатър. — Подаде ми визитна картичка. — Вие къде сте?
— В Малибу.
— Не е лошо. Бих искала да поддържаме контакт. Необходимо е да се уверим, че няма да ви възприема просто като поредния мъж, който я е изоставил.
— Възнамерявах да я посетя, докато е в болницата. Кога, мислите, ще е удобно?
— Когато сте готов. Ще запиша името ви при дежурната сестра.
Хапна още малко от желирания сладкиш и допи млякото си, после изтри белите мустачки около устните си.
— Докато сте при нея, ще оставя нещата, както са. Особено що се отнася до вашия приятел гей. Ще я предпазвам от всякакви изненади, докато придобия по-добра представа какво точно става. Смислено ли звучи?
— Да, но след като я изпишат, вероятно ще го потърси. Възприема го като свой покровител.
Съобщих й обстоятелствата, при които се бяха запознали Луси и Майло.
— Е, за момента бих го посъветвала да заеме позиция на изчакване. Необходима й е защита от собствените й ненадейни пориви.
Докато шофирах към къщи, си мислех, че Уенди Ембри можеше да се окаже подходяща за Луси. Но се питах как Луси щеше да реагира на смяната на терапевта.
Смяната събуждаше доста противоречиви чувства у мен: изпитвах облекчение, че получавам шанс да се измъкна чист от тази каша, но същевременно и нещо повече от угризение — може би вина — при мисълта колко удобно бе освобождаването ми от конкретния ангажимент. А и все още исках да науча какво се бе случило през онова лято. Заради нея или заради себе си? Отговорът не беше успокоителен.
Пуснах отново музика и продължих да карам като робот. Когато стигнах у дома, банкетът по алеята за обществения плаж бе зает от паркирани каравани на сърфисти.
Когато отворих вратата, телефонът звънеше.
Обаждаха се от службата — междуселищен разговор, поръчката бе дадена от Кен Лоуел.
— Здравейте, докторе. Нещо ново около Луси?
— Изглежда, ще спечели битката.
— Разговарях с доктор Ембри и тя ми се стори изключително умна жена, но съм малко объркан. Кой ще лекува Луси?
— Докато Луси е в болницата, лечението провежда доктор Ембри.
— За нещастие не успях да се свържа отново с доктор Ембри. Ще разговаряте ли с нея днес? Ако е така, бих искал да й предадете нещо. Мисля, че трябва да го знае.
— Разбира се.
— Тази сутрин брат ми телефонира, за да обясни защо не дойде на уговорената вечеря. Нещо спешно, свързано с работата. И знаете ли къде — в Таос, Мексико. Казах му какво се е случило с Луси и той наистина се разтревожи. Но след това каза, че не може да се върне, защото ангажиментите го задържат.
— Казал е същото и на доктор Ембри. Сигурно й е позвънил веднага след вашия разговор.
— Но нещо не е наред, защото при последната ни среща каза, че не е ангажиран с никаква работа — сподели, че от дълго време е безработен. Затова се питам каква е тази неотложна работа?
— Наистина не знам, Кен.
— Не, няма причина вие да… Трябва да ви кажа, докторе, че ми се стори много нервен. Не мога да прогоня мисълта, че има някакви неприятности. Просто се питах дали Луси не е споменала нещо пред вас, което можете да ми кажете, без да нарушите професионалната етика.
— Наистина не е споменавала нищо, Кен.
— Добре. Благодаря ви. През следващите няколко седмици често ще пътувам между Ел Ей и Пало Алто. Ще е уместно ли да посетя Луси?
— Ще говоря с доктор Ембри за това.
— Да, разбира се. Трябва да ви призная, докторе, че е странно.
— Кое е странно?
— Да имаш семейство за кратко.
В четири и десет Робин се обади, че е получила покана за провеждащо се тази вечер шоу на „Уиски“, легендарната траш метъл група, скрибуцаща на китари, изработени от Робин. Попитах я: