Стана и се загледа през прозореца.
— Не съм навирала главата си във фурната — каза тя. — Не зная как съм се озовала в това положение, но не съм го направила аз. Не съм го направила насън, нито по какъвто и да е друг начин.
— Откъде тази увереност?
— Просто го зная. Никога не бих казала това на Ембри. Ще реши, че съм луда.
— Тя не мисли, че сте луда. Нито пък аз. Но наистина допускам, че е възможно да сте го направили в състояние на сомнамбулизъм. Необичайно е, но не невъзможно.
— За някого друг — може би, но не и в моя случай.
Обърна се с лице към мен. Беше плакала и по страните й личаха следи от сълзи.
— Зная, че звучи налудничаво, но някой се опитва да ме убие. Казах на Ембри, че вече не мисля така, защото не желая да ме заключи тук завинаги. Но има нещо, което вие трябва да знаете. Мога ли да ви го кажа при условие за поверителност, без вие да го споделяте с Ембри?
— Това ще ме постави в изключително трудна ситуация, Луси.
— Добре. Разбирам. Не искам да ви причинявам това. Така или иначе тя няма да го узнае. Не преди да се измъкна оттук.
И двамата мълчахме. Луси избърса очи и се усмихна.
— Благодаря ви, че дойдохте. Благодаря, че правите онова, което смятате за правилно… Не съм завирала главата си в онази фурна! Защо бих го направила? Аз искам да живея.
Избърса сълзите от лицето си.
— Онези телефонни обаждания. Мислех, че не означават нищо — може би наистина не означават нищо. Но аз… ще ви кажа, въпреки че ще помислите, че съм откачила и ще ме затворят някъде за безкрайно дълго време.
Заплака.
Поставих ръка на рамото й и риданията й се усилиха. Когато спря, рече:
— Толкова се страхувам, че ще ме затворят. Най-много държа на свободата си.
— Няма да направя нищо, заради което да ви затворят, ако обещаете да не се наранявате.
— Това е лесно. Аз не искам да се наранявам. Обещавам, доктор Делауер. Заклевам се!
Няколко минути остана мълчалива.
— Веднъж — току-що бях започнала да идвам при вас — се прибрах вкъщи и установих, че някои от вещите ми са преместени.
— Какви вещи?
— Дрехи… бельо. Не съм маниачка на тема ред, но си имам определени места за всичко. А бикините и сутиените ми бяха преместени — разменени бяха местата им в чекмеджето, сякаш някой ги беше изваждал, а след това прибрал обратно. Бяха сгънати по начин, който аз не използвам. Липсваше чифт бикини.
— Защо не сте казали на никого за това?
— Не зная. Случи се само веднъж и реших, че вероятно си въобразявам. Предишния ден бях прала. Предположих, че съм оставила бикините в пералнята и може би сама съм разместила местата на бельото от разсеяност. Не съм от хората, които винаги предполагат най-лошото. Но сега си давам сметка, че някой действително е влизал в дома ми.
Сграбчи ръката ми.
— Може би затова започнах да сънувам отново. Защото бях уплашена. Не зная — понякога ми се струва, че всичко е плод на въображението ми. Но не съм луда.
Потупах я успокоително по рамото и тя пусна ръката ми.
— Наистина ли Кен ме е спасил?
— Да.
— Що за човек е той?
— Изглежда приятен.
— Другото, което ме тревожи е, къде е Елфи. Ембри ми пробута някаква история за това как телефонирал от Северно Мексико, но не ми звучи правдоподобно.
— Обадил се е оттам и на Кен.
Отново улови ръката ми, този път се вкопчи в нея.
— Тогава защо не е позвънил на мен?
Мълчах.
— Няма логика — повтори Луси.
— Казал и на Кен, и на доктор Ембри, че е заминал там по работа. Имал уговорка за вечеря с Кен преди два дни, но не се появил. Ето как се случило Кен да ви спаси. Дошъл да провери дали Елфи не е при вас, защото му казал, че двамата сте близки.
— Близки сме… Елфи не е споменавал пред мен, че ще вечеря навън.
— Било е нещо като проба, за която двамата се договорили, за да разберат как ще потръгнат нещата. Ако всичко потръгнело добре, щели да включат и вас.
— Опитвал се е да ме предпази? Типично. — Изправи се и с рязко движение освободи косите си от ластика. — Елфи непрекъснато се опитва да ме защитава, макар че… Но защо не се е обадил?
— Макар че какво?
Колебаеше се.
— Макар че самият той не е най-силният човек на този свят.
— Как се издържа Елфи?
Отново мълчание.