Сподавено кискане.
— Изчезнали хора. Ха-ха-ха. Нямаше ме само три дни, срещнах… ха-ха!… Е, не е нужно да навлизам в под… Както и да е, благодаря, че се обадихте.
— Беше удоволствие, мис Фейлън.
— Завърнала се от изгубения свят. Ха-ха-ха.
Набрах отново номера на Карен Бест. Този път телефонът иззвъня три пъти, преди женски глас да се обади:
— Ало?
— Мисис Бест?
— Да?
— Мисис Шеръл Бест ли?
— Не, разговаряте с Тафи. Кой се обажда?
— Обаждам се от Калифорния, опитвам се да открия местонахождението на Карен Бест.
Мълчание.
— С кого разговарям?
В гласа й отекнаха метални нотки. Скалъпена история, нямаше да свърши работа.
— Аз съм доктор Делауер. Психолог съм и понякога сътруднича на полицията в Лос Анджелис. Името на Карен бе в списъка с безследно изчезнали хора, а аз проверявам какъв развой имат те и кои от досиетата могат да бъдат приключени.
— В какъв смисъл ги „проверявате“?
— Опитвам се да установя дали обявените за изчезнали някога са се появили отново.
— Защо? — Напрежението бе изострило тона й. Почувствах свиване в стомаха.
— Съществува вероятност тези случаи да имат връзка с настоящо разследване. Съжалявам, но не мога да ви кажа нищо повече, мисис…
— Как, казахте, е името ви?
— Делауер. Можете да се обадите за потвърждение на следовател Майло Стърджис от полицейски участък „Ел Ей запад“.
Започнах да диктувам номера, но тя ме прекъсна:
— Изчакайте.
Чу се прещракване.
Минута по-късно мъжки глас каза:
— Аз съм Крейг Бест. Карен беше моя сестра. За какво става въпрос?
— Едно лице тук, в Ел Ей, си спомня, че е видяло как млада жена станала жертва на насилие в конкретно време и на конкретно място. Проверяваме всички случаи на безследно изчезнали хора, регистрирани в полицейските архиви, които биха могли да имат връзка с тези спомени.
— Спомени? Какво, за някакви паранормални способности ли? Защото сме опитвали да я открием и по този начин.
— Не, става въпрос за възможен свидетел, но съм длъжен да подчертая, че сме много предпаз…
— За какво място и за какво време говорите?
— Районът на Малибу. Средата на август. Сестра ви е работила като сервитьорка в заведение, наречено…
— „Пясъчният долар“. Преди това работеше в Бевърли Хилс.
— Като сервитьорка ли?
— Да, в китайския ресторант „А Лу“. Намираше си работа в шикозни места, защото искаше да стане актриса и се надяваше да се срещне с филмови звезди. Един бог знае на кого е попаднала. Защо предполагате, че свидетелят е видял Карен?
— На този етап нямаме никакви предположения, мистър Бест. Разследването все още е в твърде ранна фаза и съжалявам, ако това…
— Разследването? — повтори той. — Така и не успяхме да накараме полицията в Малибу да проведе сериозно разследване. Какво точно разследвате?
— Имате ли нещо против да потвърдите някои данни? — Прочетох му данните за ръста и теглото на Карен.
— Да, сведенията ви са точни.
— Руси коси…
— Господи! — възкликна той. — Не мога да повярвам, че всичко се пази. Казахме им, че през онова лято бе потъмнила косите си. Махагоновочервено.
— Защо?
— Как защо?
— Защо е сменила русия цвят с махагоновия? Обикновено жените изрусяват косите си.
— Точно това беше аргументът й. Всички в Ел Ей бяха руси. Искаше да се откроява. Естествените й коси бяха разкошни. Какъв цвят са били косите на момичето, видяно от свидетеля?
— Споменът е смътен, но според него момичето е с дълги тъмни коси и дълги крака.
Мълчание.
— Карен действително имаше дълги крака. Всички казваха, че трябва да стане модел… Исусе мили, да не би да казвате, че най-накрая може би ще разберем нещо?
— Не, съжалявам. Правим само предварителни проучвания.
— Да. Естествено. Защо отново да храним надежди? И без това няма на какво да се надяваме. Тя е мъртва. Примирих се с тази мисъл преди много години. Отдавна вече не мисля за нея като за жив човек. Но баща ми… всъщност вие търсехте него, нали? Направо ще полудее.
— Според него тя е жива, така ли?
— Вече не знам какво мисли той. Да кажем само, че не е човек, който се примирява. Издирването на Карен го съсипа финансово. Купихме къщата от него, за да му помогнем, след това мама почина, а той се премести в Калифорния.