— Там ли живее?
— На Хайланд Парк.
На час и половина с автомобил.
— За да търси Карен ли се премести там?
— Това беше официалната причина, но той е… Какво да ви кажа? Той е мой баща. Говорете с него и сам си направете изводите.
— Не искам да го разстройвам.
— Не се тревожете — такава възможност не съществува. Ето адреса и телефонния му номер.
Благодарих му. След това попита:
— Какво имахте предвид под „жертва на насилие“? Отвличане ли, или по-лошо?
— Свидетелят си спомня, че е видял мъже, които носели млада жена, но по време на събитието свидетелят е бил много млад, затова допускаме, че детайлите може да не са съвсем точни. Възможно е дори да не е била Карен. Съжалявам, че ви се обаждам, без да съм в състояние да ви предложа конкретни факти. Все още сме далеч от твърдите доказателства.
— Много млад. Имате предвид, че е бил дете?
— Да.
— О! Значи нещата са съвсем несигурни. Замесени ли са и други момичета? Защото не ми се вярва да сте си дали целия този труд единствено заради Карен. Да не би да става въпрос за сериен убиец?
— Нямаме основание за подобно предположение, мистър Бест. Обещавам да ви потърся, ако се натъкнем на нещо.
— Надявам се, че го мислите. Карен бе единствената ми сестра. Аз самият имам шест деца… не знам какво общо има това в случая.
Аз знаех. Опит да се запълни празнотата.
— Има ли нещо друго — след кратко мълчание попитах аз, — което според вас трябва да знам за Карен?
— Какво да ви кажа? Беше красива, чаровна, едно наистина добро дете. Следващия месец щеше да навърши четиридесет. Мислех си за това, когато навърших тридесет и осем. Тя обаче е мъртва, нали?
— Не съм в състояние да…
— Това е истината — тъжно рече той. — Трябва да е мъртва. Разбрах, че нещо лошо й се е случило, когато спря да се обажда — винаги се обаждаше поне веднъж седмично — в неделя, но и през делнични дни. Никога не ни е държала в неизвестност. Ако беше жива, щеше да се обади. Замесила се е в нещо лошо там. Ако разберете какво е то, независимо че може да е неприятно, моля ви, обадете ми се. Не разчитайте, че татко ще ми каже. Дайте ми телефонния си номер.
Издиктувах му го, дадох му и номера на Майло. Преди да затворя, Крейг ми благодари и неговата благодарност ме накара да се почувствам така, сякаш бях излъгал очакванията му.
14.
Скръб, продължила двадесет и една години.
Номерът на Шеръл Бест се взираше в мен от бележника. Нямаше да бъде никак лесно.
В отговор на позвъняването чух запис на женски глас:
— Добре дошли в Църквата на протегнатата ръка. Ако се обаждате за дарение на храни, нашият склад се намира на булевард „Норт Кахуенга“ 1678, между Мелроуз и Санта Моника. Нашият разпределителен център работи денонощно…
Решил, че е станала грешка, аз затворих, избрах отново номера и чух същия запис. Този път го изслушах докрай.
— … Храни в специални опаковки, сухо мляко и бебешки каши. Ако се обаждате за духовно напътствие, нашата денонощна телефонна линия „Помощ“ е…
Записах номера. Записът завършваше с цитат от „Коринтяни“: „Христос, нашият спасител, е пожертван заради нас. Затова нека продължим угощението, но не със стария хляб, нито с подкваса на злобата и греха, а с неквасния хляб на откровението и истината“.
Друга жена отговори на номера на „Помощ“. Помолих да ме свържат с Шеръл Бест.
— Преподобният е на задната площадка при пратките. Мога ли да ви помогна?
Разказах й полувярната история за психолога, сътрудничещ на полицията.
— Полицията ли? — попита тя. — Има ли някакъв проблем?
— Отнася се до дъщерята на преподобния.
— Карен? — Гласът й подскочи с октава нагоре.
— Да.
— Една минута.
Само след секунди в слушалката се чу мъжки глас:
— Шеръл Бест. Какво касае Карен?
Започнах с обичайното вече въведение.
Той ме прекъсна:
— Моля ви, господине, кажете ми за Карен.
Повторих казаното на сина му. Когато свърших, той рече:
— Хвала на Бога, знаех, че ще бъде намерена.
— Преподобни Бест, не искам да…
— Не се тревожете, господине, не очаквам, че ще бъде върната към живот. Имало е само едно възкръсване. Но истината — знаех, че ще излезе наяве. „В търпението е спасението на вашите души.“