— Ние не разполагаме с истината, преподобни. Само…
— Това е началото, господине. Какво си спомня този свидетел?
— Само това, което вече ви казах.
— Добре. Имам някои неща за вас. Имена, дати, отговори. Мога ли да ви ги покажа? Може би звучи странно, но — моля! Бихте ли се присмели на един стар маниак?
— Не, разбира се.
— Кога можем да се срещнем? Ще дойда при вас.
— Утре удобно ли ви е?
Пауза.
— Ако е необходимо, господине, ще изчакам до утре, но ако е възможно днес, ще бъде много по-добре.
— Бих могъл да се срещна с вас тази вечер. Около девет.
— Чудесно. Къде ще се срещнем? Папката е у дома.
— У вас е удобно.
— Живея в Хайланд Парк. — Повтори адреса, даден ми от неговия син. — Откъде ще дойдете?
— От западния край.
— Ако предпочитате, бих могъл аз да дойда при вас.
— Не, няма да ме затрудни.
— Сигурен ли сте? Добре тогава. Ще подготвя всичко, преди да дойдете. Ще имате ли време да вечеряме заедно? Мога да приготвя нещо.
— Не е необходимо.
— Поне кафе? Или чай?
— Кафе.
— Кафе — повтори той, сякаш запаметяваше меню. — С нетърпение ще ви очаквам, господине. Бог да ви благослови!
В осем и десет оставих Робин и Спайк в автоработилницата и продължих с колата към Малибу Каньон, номер 101. По средата на Вали пътят се вливаше в шосе 134, а няколко мили по-нататък поех на юг по околовръстния Глендейл Фриуей и свърнах малко след Ийгъл Рок, за да се озова в Хайланд Парк.
Улиците бяха тъмни, стръмни и опасно наклонени от скупчените нагъсто по склоновете малки къщи, двуфамилни домове и жилищни блокове, потопени в тишина, нарушавана единствено от грохота по близката магистрала. Товарни камиони и леки коли бяха паркирани върху обрасли с ниски треви тесни площадки. Някога този квартал бил заселен от бели работници, а сега тук живееха предимно испаноезични хора на физическия труд. Бандитите бяха прокарали свои пътища тук. В квартала преди живеел полицейски инспектор, но присъствието му не променило нещата.
Шеръл Бест живееше в едноетажен дом с изглед към автомивка, с шест асфалтови платна, успоредни на нея. Малка кутийка с почти равен, залян с асфалт покрив. Мазилката бе пръскана и в тъмнината изглеждаше розова. Каменна пътека пресичаше моравата. Прозорците бяха обезопасени с метални решетки.
От съседната къща се носеше испанска музика. Домът на Шеръл тънеше в тишина, но всички прозорци светеха. На алеята беше паркиран двадесетгодишен „Олдс-88“.
Излезе на входната врата, преди да стигна до нея — дребен закръглен мъж с малка обла глава. Носеше очила с тъмни рамки, бяла риза от немачкаема материя и тясна сива вратовръзка, която се закопчаваше с клипс под яката.
— Доктор Делауер? — рече той, отваряйки широко вратата, след което я затвори и превъртя двойната ключалка.
В къщата се носеше мирис на полуготова зеленчукова супа. Предната част бе разделена на две: ниска тясна всекидневна и малка ниша, които се използваха за кухня и трапезария едновременно. Мебелировката бе стара, претрупана, но подредена: маси с полирани плотове и крака в стил „Кралица Ана“, нощни лампи със сферични основи и абажури от щамповани с цветя материи, издути от меката тапицерия фотьойли, върху чиито странични облегалки бяха преметнати ръчно плетени салфетки. Върху пода, подобно на задрямал домашен любимец, се бе изтегнал сив мокетен килим, обрамчен с ресни. Стените бяха покрити от поставени в рамки увеличени изображения на библейски сцени. Всички изобразени персонажи имаха скандинавски черти и приличаха на хора, които са на ръба на емоционален срив.
— Кафето ни очаква, сър. Моля, седнете.
Масата беше с размерите на маса за бридж. Върху нея бяха струпани електрическа кафеварка, две пластмасови чаши върху малки чинийки, захарница, двеста и петдесет грамова каничка със сметана и чиния с шоколадови бисквити. Встрани се виждаше висока около шестдесет сантиметра картонена кутия, върху която с кафяв маркер бе изписано Карен.
Седнахме един срещу друг и Бест наля кафе в чашите. По лицето му избиха червени петна, а сините ириси сякаш щяха да изскочат иззад дебелите стъкла на очилата. Челото му се набразди от бръчки, сякаш плуг бе минал по него. Ръбът на яката му се впиваше като нож в дебелия врат. Имаше тънки устни и голям топчест нос. Малкото останала му коса бе черна и лъскава.