Както много други, намерила си работа като сервитьорка — разнасяла чинии или по-скоро „дебнела улова на деня“.
Както много други.
Но след това… за разлика от много други… тя изчезнала.
Сякаш се изпарила.
Като дим, отнесен от повея на бриза.
За последен път била видяна преди шест месеца. Тръгнала си пеш от ресторанта на Марв и Барб след нощната смяна.
Тогава била видяна за последен път.
Изчезнала.
Шерифите я издирвали. Направили всичко възможно — ние се гордеем с нашите мъже със загорели от слънцето лица.
Но те не я намерили.
Нито пък частният детектив, нает от Шеръл и неговата любима Елеонор.
Затова Шеръл дошъл тук от Масачузетс. Наел стая в „Бийчрайдър Мотел“ и живеел от спестяванията си.
Опитвал се да открие своята принцеса.
Това е нейната снимка.
Карен Бест. Косата й може да е тъмна. Писала на родителите си, че възнамерява да я боядиса.
За да изглежда по-екзотично.
Изчезнала.
Шеръл е решителен човек.
Не е богат, но ще плати тлъста сума на всеки, който я открие.
Може би сте го забелязали да раздава брошури на паркинга пред магазин „Александър“. Или пред „Морски навес“ на Бил и Сандра Ливинджър, или пред „Фрости Куп“ в долната част на Крос Крийк.
Да задава въпроси.
Виждали ли сте това момиче?
Може би сте минавали край него.
Може би само сте поклатили глава и сте си казали: „Горкият човек“?
Няма значение. Той е решителен човек. Няма да се предаде.
Помогнете му, жители на Малибу.
Ако можете.
Може би тази история ще завърши щастливо.
Може би вие наистина сте поколението на мира, свободата и любовта.
Може би…
Оставих страницата на масата.
Бест заговори:
— Искаше да помогне. Беше приятна възрастна жена, почина няколко месеца след публикацията и списанието фалира.
— Платихте ли за статията?
— Платих за много неща. Не съжалявам.
Свали очилата и отново разтърка очи.
— Още кафе?
— Не, благодаря. Шерифите добре ли си свършиха работата?
— Предполагам, че са изпълнили задълженията си. Разговаряли са със същите хора, с които вече бях разговарял. Накрая организираха истинско издирване. В продължение на един ден претърсиха каньоните и долините. След това направиха оглед на крайбрежната ивица с хеликоптер — за час или два. Казаха, че релефът затруднява издирвателните работи. Гъста растителност, труднодостъпни места. Не мисля, че допускаха, че може да бъде намерена там. Бяха убедени, че е избягала с някое момче.
— Някоя от тези обяви излизала ли е в голям всекидневник?
— Вестниците не проявиха интерес. Непрекъснато се обаждах във всички издания. Никога не отговаряха на оставените от мен съобщения. Може би защото през онези години подобни изчезвания бяха обичайно явление. Знаете, хипари, които напускат семействата си. Но Карен не беше такава. Не твърдя, че беше ангел небесен. Но не беше хипи.
— Кога наехте частния детектив?
— Когато шерифите престанаха да отговарят на моите обаждания. Всичко е тук.
Подаде ми бял лист с прегледно напечатан текст:
КАРЕН: УЧАСТВАЛИ ЛИЦА
Действия, предприети от властта:
А. Районен полицейски участък — Малибу, Ел Ей.
1. Заместник-началник на участък Шокли (приел сигнала за изчезването, без други заслуги).
2. Зам.-началник Лестър (изготвил преписката).
3. Сержант Конканън — натоварен с издирването. Негов началник — лейтенант Маартен, но никога не съм се срещал с него.
4. Доброволци от Клуба на скаутите орли, под ръководството на сержант Конканън, съвместно с други полицаи, чиито имена не ми бяха съобщени.
Б. Частни детективи.
1. Феликс Барнард, Тихоокеанска магистрала 25603, Малибу, Калифорния.
(Октомври-ноември. Разговарял с персонала в „Пясъчният долар“: Сю Билингс, Том Шей, Гуен Пийт, Дорис Райнголд, Мари Андреас, Леонард Корчик; с хазяйката на Карен — мисис Хилда Йохансен, Пасо де Оро 13 457, Пасифик Палисейдс.)
2. Чарлс Д. Наполи, бул. „Холивуд“ 6654, Холивуд, Калифорния.
(Декември-януари. Разговарял отново със срещналите се с Ф. Барнард, срещнал се с полицаите, осъществил издирване чрез организацията „Спасители“.)