— Защо?
— Поведението им, докато разговарях с тях — сконфузено, нервно. Феликс Барнард твърдеше, че изглеждали невинни. Както и полицаите. И двамата са местни, с добра репутация, без криминални прояви в досиетата си. Но ще ви кажа едно: когато ги разпитвах за Карен, не можеха да ме гледат в очите. Били са й приятели. Гуен е обслужвала масите, а Том работел на бара. Защо изпитваха неудобство да говорят за Карен? А те са си тръгнали от ресторанта няколко минути след нея. Карен е тръгнала пеш, а те са били с кола. Не е ли логично да я застигнат?
— Може би някой я е взел на стоп?
— На кого би могла да се довери? Не се е срещала с мъж, нямала е близки приятели. А и никога не би тръгнала на стоп. Разговаряхме по този въпрос, преди да напусне Масачузетс.
Гласът му оставаше спокоен, но бръчките по челото му блестяха от влага.
— Сигурен съм, че те крият нещо. Зная какво е вина.
Извадих листа от джоба си, разгънах го и оградих двете имена.
— Продължих да ходя при тях — рече Бест, — предложих им пари, последните си пари в брой, преди да започна да продавам ценните книжа и акциите си. Накрая Том се обадил в полицията, оплакал се, че ги тормозя. Въпреки това, няколко дни по-късно отново отидох, надявайки се да заваря Гуен сама. Тя отказа да отвори вратата, а на следващия ден Том дойде в мотела и заплаши, че ще ме пребие, ако не ги оставя на мира.
— С това ли приключи всичко?
Бест въздъхна.
— Продължих да минавам с колата край дома им веднъж или два пъти седмично. После те се предадоха и заминаха — напуснаха Малибу. Ако това не е вина, не зная тогава какво е. Телефонирах в ресторанта, представяйки се за техен приятел, и ми казаха, че са заминали за Аспен. Но са се върнали в Малибу преди шестнадесет години. Имат магазин, наречен „Гребенът на вълната“ — за сърфинг екипировки, близо до кея. Бизнесът им процъфтява, бих добавил. Том кара едно от онези шикозни БМВ-та, а Гуен има луксозна каравана.
— Продължавате да минавате край тях?
— Веднъж годишно, доктор Делауер. На датата на изчезването на Карен.
— Правите ли нещо друго?
— Дали опитвам да разговарям с тях? Не, каква полза? За мен това е ден за размисъл. Прекосявам крайбрежието от Санта Моника до Санта Барбара. Ако срещна бездомни хора, спирам и им давам храна. Понякога се отбивам в някой лагер, но не разговарям с никого и не показвам снимката на Карен. Какъв смисъл има да показвам снимката на едно деветнадесетгодишно момиче?
Сведе поглед, сви пръсти, пъхна ги под очилата и разтри очи.
— Вече ще е почти на четиридесет, но продължавам да мисля за нея като за деветнадесетгодишна… Не се тревожете, докторе, не досаждам на семейство Шей. Каквото и да са направили, ще трябва да живеят с мисълта за него. Освен това си имат свои грижи — недъгаво дете. Може би един ден ще разберат, че поведението и съдбата имат общ източник. Когато отидете при тях, не споменавайте името ми: убеден съм, че ме смятат за вманиачен лунатик.
— Колко време Карен живя в Калифорния?
— Пет месеца.
— Колко често пишеше?
— Не пишеше. Обаждаше се по телефона. Винаги в неделя, понякога в събота и петък. Затова се разтревожихме, когато не се обади онази неделя. Беше точна като часовник, що се касаеше за неделните обаждания. Позвънихме в ресторанта и ни казаха, че не дошла за смяната.
— Предполагам, че в предишни разговори не е споменала нещо, което да подскаже изчезването й?
— Нищо. Беше щастлива, радваше се на хубавото време, на работата си, всичко беше прекрасно. Опитваше се да задели достатъчно, за да се запише в школа по актьорско майсторство.
— Спомена ли името на школата?
— Не, не сме обсъждали такива детайли.
— Как приемахте желанието й да стане актриса?
— Всъщност ние не вярвахме, че това ще се случи. Мислехме, че известно време ще опитва и ще се върне, ще запише колеж и ще срещне някой мил младеж.
Устните му потрепериха.
— Жена ми провеждаше по-голямата част от разговорите с Карен. Аз обикновено бях в магазина. Когато Карен изчезна, го намразих. Дадох го на Крейг, но той го продаде и си намери държавна работа. Строителство и безопасност. След което се преместих тук, първата година се посветих единствено на издирването на Карен. Втората също, но нищо не излизаше. Разполагах с много време и започнах да чета Библията. Преди това не бях религиозен: ходех на църква, но докато се молех, мислех единствено за печалби и загуби. Този път Библията придоби значение за мен. Открих една семинария в Ийгъл Рок и се записах. По-късно бях посветен в свещенически сан и основах църквата. Знаете ли с какво се занимаваме?