— Разпределяте храна за бедните хора.
— Раздаваме храна на всички, без да задаваме въпроси. Никой от нас не получава пари. Живея от социалната си осигуровка и малкото ценни книжа, които не продадох, а всички останали са доброволци. Храната е дарение от различни ресторанти. Харесва ми да живея така. Иска ми се само Карен да беше тук, за да го види.
Отхапа от една бисквита и отпи кафе, което вероятно вече бе изстинало.
Погледнах към картонената кутия.
Изсипа останалото й съдържание върху масата.
— Ще разчистя.
Отсервира съдовете и започна да ги мие.
Отворих първия от четирите фотоалбума, събрали живота на Карен Бест — от раждането до превръщането й в млада жена. Към корицата на втория албум имаше залепен плик с надпис „Първа подстрижка“.
Повдигнах плика към светлината и видях няколко извити кичура коса вътре.
Свидетелство за завършване на началното училище. Карен като носителка на наградата „Добър гражданин“.
Бележникът от учението в гимназията, Карен във Френския клуб и момичешкия хор. „Кари. Очите й говорят колкото томове книги.“
Представителна снимка: Карен, красива и вече зряла, русите й дълги коси с мек копринен блясък, извити в краищата си. Облегната на ръката на скован младеж с прическа „а ла Бийтълс“ и скоро наболи мустаци.
Около стотина копия на списъка, предоставен ми от Бест, прихванати с тънко ластиче.
Копие от молитвата към Всевишния.
Прибрах всичко в кутията. Бест беше до мивката — с ръкавици за миене, пуснал силно струята вода, от която се издигаше пара.
Отидох при него в нишата.
Докато миеше, не откъсваше очи от нещо над мивката.
Друга библейска сцена, този път черно-бяла литография.
Млада жена, влачена за косите.
„Обругаването на Дина от Сихем“.
Ръцете на Бест бяха здраво сключени. Парата бе замъглила стъклата на очилата, а устните му се движеха бързо.
Молеше се.
15.
Когато се прибрах, взех Библията и започнах да чета. Онова, което научих, прогони съня.
Следващата сутрин Робин и аз закусихме в града. След това отидох до библиотеката и повторно прегледах публикациите, отразяващи тържеството по случай откриването на „Убежище“. 15 август. Карен Бест била видяна за последен път предишната вечер.
След като ксерокопирах статията, се обадих на Майло. Той отсъстваше, но ме свързаха с Дел Харди. Чернокожият следовател понякога бе в екип с Майло, но напоследък не бяха работили заедно по един и същи случай.
— Хей, док, как я караш?
— Доста сносно. Как е китарата?
— Стои си в гардероба, не остава време за нея. Слушай, Голямата стъпка довършва някакъв грабеж в „Смарт Шоп“ на „Палмс“ — може би ще успееш да го хванеш там.
Издиктува ми адреса и телефонния номер. Попаднах на служителка, която след дълго чакане ме свърза с Майло.
— Утринни салюти. — Стори ми се разсеян.
— Не искам да ти досаждам, но…
— Не-е, свърших тук. Какво има?
Разказах му.
— Онова момиче, Бест — каза той. — Тя не беше ли руса?
— През онова лято боядисала косите си. А според брат й били много дълги. Може да се окаже фалшива следа, но просто си…
— Може… Ох, телевизионният екип пристига, трябва да изчезвам. Къде се намираш?
— В Уестууд.
— Да се срещнем при Ранчо Парк, в северната част, край бейзболния диамант — влизаш през първия вход на игрището за голф и вървиш, без да спираш. Ще ме познаеш, защото няма да храня патиците.
Бях там петнадесет минути по-късно. Открих го да седи на една пейка край циментовия праг на шадраван, отдавна източен, но по дъното все още се виждаха водорасли. В тревата белееше краят на отдавна пресъхнала отточна тръба. Нямаше никакви хора, нито патици. Показах му листа с фактите по издирването на Карен и ксерокопието на статията. Посочих му датата.
— Нощта преди обичайното телефонно обаждане у дома, каквото и да значи това.
Прегледа набързо съдържанието на двата листа и ми ги върна.
— Ти всъщност си се срещнал с бащата, нали?
— По негова молба.
— Какви са впечатленията ти за него?