— Всеотдаен. До маниакалност.
— Значи двамата сте си допаднали.
— Добре си поговорихме. — Предадох му накратко разказаното ми от Бест за издирването на Карен, като завърших с неговите подозрения към семейство Шей.
— Е, какво общо има всичко това с Лоуел и Трафикънт? Райският залив е — на колко? — на десет-петнадесет мили от Топанга.
— Работила е в Райския залив, но живеела близо до Топанга Бийч. Минах край мястото на път за града. Намира се буквално на минути път от шосето за Топанга Каньон. Освен това налице е съвпадение във времето и физическа прилика с момичето от съня.
Кръстоса дългите си крака и се загледа в небето. Самолет рисуваше нещо неразбираемо във висините. Поклати глава:
— Този баща звучи вманиачено до степен на психоза. Начинът, по който е досаждал на онези хора.
— Твърди, че не го е правил от години. Ако е вярно, това говори за способност за самоконтрол.
— Всъщност това ме озадачава. Живее в един и същи град с тях, убеден е, че те знаят нещо, а ги оставя на мира.
— Може би живее заради работата си. Запълва живота си с правене на добри дела.
— Храна за бедните, хм?
— Може би съм лековерен, но според мен той е добър човек, Майло. Опитва се да преодолее болката от загубата, като открие друг, по-висш промисъл. Безпокои ме единствено картината, окачена на стената над кухненската мивка. Литография на библейска сцена. „Обругаването на Дина от Сихем“. Не откъсваше очи от нея, докато миеше чиниите. Проверих каква е библейската притча, когато се прибрах у дома. Открих я в „Битие“. Дина била дъщеря на Яков, а Сихем — евейски принц, който я отвлякъл и изнасилил. Двама от братята й отмъстили за нея, като заклали принца заедно с всички жители на селището, което управлявал.
— Много подходяща картина за размисъл на човек, облякъл расото.
— Не искам да запалвам огън под краката му. Зная до какво може да доведе желанието за мъст.
Откъсна взор от небето и ме погледна.
— Е, какъв е хипотетичният сценарий в случая? Качила се е на стоп през онази петъчна вечер, пристигнала в имението на Лоуел в нощта преди празненството и била поканена да остане ли?
— Не, освен ако редовно не е пътувала на стоп. Става въпрос за няколко мили до най-високата част на Топанга. Но възможно е да е тръгнала на стоп и някой да я е качил. А може би празненството е започнало по-рано или е било неофициално. Хора са се стичали там непрекъснато. — Посочих статията. — От прочетеното оставам с впечатление, че е било по-скоро импровизирано събиране, отколкото добре планиран светски прием.
— А всички онези известни хора и важни клечки просто са се отбили, така ли?
— Спомняш си какви бяха нравите през седемдесетте. Мир, любов, хората залагали на социалното равноправие. Бест каза, че това била една от причините шерифите да не приемат сериозно изчезването на Карен. Времената били такива: обичайно било малки момичета и момчета да пътуват на стоп, всички се държали свободно, били непринудени.
Зарея поглед към бейзболния диамант и полегатите тревисти склонове.
— Аз прекарах седемдесетте в зубрене в колежа, после стрелях в хора с черни пижами, но ще приема думите ти за истина.
— Аз също залягах над учебниците. Но си спомням, че по Тихоокеанската магистрала имаше повече стопаджии, отколкото чайки. Бест казва, че Карен била добро момиче, но по онова време е живяла близо шест месеца далеч от дома си, а децата се променят бързо, когато познаят вкуса на свободата. Освен това, искала е да стане актриса. Ами ако наистина е стопирала? Или просто е решила да походи пеш до шосето из каньона, за да се освежи след натоварена смяна. И я настига с колата си известен мъж — кара лимузина естествено. Казва й, че там горе има голям купон, на който присъстват много други знаменитости от шоубизнеса — просто трябва да скочи в колата. Как мислиш, дали едно момиче, мечтаещо да стане актриса, би устояло на подобна покана?
— Допускам, че е възможно — отвърна Майло, — ако празненството е започнало по-рано. Но дори и така, разполагаш единствено със съня и едно изчезнало момиче.
— Момиче, което се е обаждало вкъщи всяка седмица, но онази неделя не е позвънило. И никога след това никой не е чул нищо за него.
Отново се вгледа изпитателно в лицето ми.
— Не казвам, че не е мъртва, Алекс. От всичко дотук заключавам, че е много вероятно да е мъртва. Но това не означава, че непременно е загинала в имението на Лоуел, а след като са изминали толкова много години, не виждам как ще го установиш.