— Да, но ако той е в съда, ще им се наложи да го видят.
Прочетох отново бележката.
— „Ще умреш два пъти.“ Дали са имали предвид унижението като форма на убийство, освен физическия акт?
Сви рамене. Шумът от душа стихна.
— Добре — каза Майло. — Докато не изясним това, основната ни грижа е нейната безопасност. Ако е изфабрикувала всичко сама, в най-лошия случай ще ми издърпат ушите. Затова да помислим къде бих могъл да я скрия. Казва, че няма близки приятели, нито други родственици освен него. — Погледна снимката върху телевизора. — А той е наркоман между другото.
— Знам. Баща му ми каза.
— Кога разговаря с него?
— Вчера. Опитах се да те открия, за да ти кажа. Имам и други новини, но нека първо решим какво ще правим с Луси.
— Мога да я заведа в хотел, но всяко по-скъпо място ще стопи спестяванията й буквално за няколко дни.
— Ами Кен? Нали се занимава с недвижими имоти. Ако самият той не предложи нещо, сигурно ще знае къде може да се намери временно жилище с нисък наем. Тук или в Пало Алто. Може би ще е добре Луси да напусне града за известно време.
— Добра идея — рече Майло. — Говори малко за него, искаше да му благодари, че я е спасил, но не знае как да го направи. Сигурно се е чувствала странно да разбере, че има брат, когото не познава. После насочи разговора към Елфи. Тревожеше се, че не е позвънил.
— Тревожеше се, а не беше ядосана, така ли?
— Разтревожена. Останах с впечатлението, че той й създава тревоги не отсега.
— Убеден съм. Каза ли нещо друго за него?
— Не, а и аз не настоях… Добре, можеш ли да се свържеш с Кен?
— Имам визитната му картичка.
Вратата на спалнята се отвори и Луси влезе във всекидневната, като подсушаваше косите си с хавлиена кърпа.
— Със сигурност нищо друго не липсва — каза тя. — Всичките ми вещи са налице.
— Това е добре — рече Майло. Изправи се и издърпа креслото напред, за да седне тя.
18.
— Повторен процес — каза Луси по-скоро на себе си. — Родителите на Кери да изживеят всичко отново, както и семействата на другите жертви. Наистина ли допускате, че онези ужасни жени стоят зад всичко това?
— Не знам — отвърна Майло. — Но те залагат на публичността. Затова искаме да ви намерим безопасно място и да го направим без шум.
— Мили!… — Прехапа устни.
— Какво има, Луси? — попитах аз.
— Ф… фурната. Бях започнала да се питам дали наистина… Но смятате ли, че някой може да е направил това с мен? Да ме е упоил по някакъв начин? Спомняте ли си, когато споделих, че се чувствам леко замаяна? Беше преди последните два сеанса.
Кимнах утвърдително.
— Тогава си помислих, че е само умора — продължи тя. — Работех много, спях малко. Но нима е възможно?
— Всичко е възможно.
Сви крака така, че брадичката опря в коленете й. Беше обгърнала с ръце краката си и изглеждаше много мъничка.
— Добре, направете каквото е необходимо, за да стигнем до дъното на всичко това. Не се тревожете за мен, ще се справя, независимо какво ще узнаем.
— Публичността не означава само повторен процес. Ще се озовете на първите страници на вестниците, които няма да спестят трите дни, прекарани в психиатричното отделение на „Уудбридж“.
Думите ми набраздиха лицето й с бръчки.
— О. Лудата съдебна заседателка… Господи!
Обърна лице към Майло.
— Сам ще снема пръстовите отпечатъци в апартамента ви, вместо да викам екип от лабораторията. Ще отнеме повече време, но така ще мога да държа ситуацията под контрол. Ще изчакаме резултата и тогава ще решим какво да предприемем. Напоследък да ви е гостувал някой?
— Не, никой.
— Ще ви намеря временно жилище, в което ще останете няколко дни. А след това… Обмисляхме варианта да се обърнем към Кен, защото той се занимава с недвижими имоти. Това устройва ли ви?
— Предполагам. Разбира се. — Към мен: — Той дали ще иска да помогне?
— В болницата каза, че би искал да се срещне с вас, когато ви изпишат. Макар че според мен се притеснява как ще премине срещата.
Усмихна се.
— Изглежда, наистина плаша хората.
— Неизвестността плаши хората.
Усмивката угасна.