Започна да опакова нещата си, а аз се върнах в Малибу и позвъних на Кен. Нямаше секретарка. Започнах да диктувам съобщение на телефонния му секретар, а самият той се обади веднага след като чу името ми:
— Здравейте, докторе, какво ново?
Разказах му.
— Някой е влязъл с взлом?
— Луси каза, че когато се прибрала, намерила вратата си отключена.
— Мамка му! Обзалагам се, че аз не съм я заключил. Толкова бързах да я закарам в болницата…
— Не. След вашето излизане бравата била поправена, а мъжът, който я е поправил, твърди, че е била заключена. Или той е проявил небрежност, или някой е отворил с ключ или шперц.
— Защо биха… Може би някой е следял живеещите в сградата, затова е знаел, че Луси отсъства. Взели ли са нещо?
— Не, само са оставили бележката. Следовател Стърджис се зае с произшествието, но трябва да пазим всичко в тайна, за да избегнем публичността, която може да съсипе Луси и да даде на Швант основание за преразглеждане на процеса.
— В какъв смисъл да я „съсипе“?
— Ако историята се разчуе, някой може да се заеме да проучи фактите и да узнае за поставянето й под тридневно принудително медицинско наблюдение.
— Да, разбирам какво имате предвид. Би било ужасно.
— Междувременно се опитваме да намерим сигурно място, на което Луси може да остане. Брат ви е все още извън града и се питахме дали не бихте могли да й намерите нещо подходящо в Пало Алто.
— Тя съгласна ли е?
— Притеснена е от предстоящата среща с вас, но ще й направите незаменима услуга.
— В такъв случай — да, естествено. Но дори няма да е необходимо да идва чак тук. Компанията разполага с много необитавани жилища в Ел Ей. Повечето са предназначени за хора с ниски доходи, но има няколко наистина приятни местенца… Мисля, че се сещам за едно в Брентууд, което е точно каквото ни трябва, напълно обзаведено. И без това възнамерявах да взема полет до Ел Ей тази вечер. Дайте ми време да проверя, освен ако не считате, че трябва да напусне града.
— Не. Безопасно жилище тук също става.
— Бих могъл да остана с нея, ако това ще помогне. Няма да е възможно да бъда с нея непрекъснато, но през по-голямата част от вечерите.
— Звучи добре. Благодаря, Кен.
— Не е необходимо. Радвам се, че мога да ви помогна.
Майло телефонира в три и половина, за да каже, че е тръгнал насам. Пристигна малко след четири.
— Настаних я в хотел „Рамада“, на кръстовището на Бевърли Драйв и Пико, регистрирах стаята на мое име. — Даде ми номера на стаята и телефонния номер.
— Спокойна ли е, когато е сама?
— Така изглеждаше. Изрецитирах й всички предпазни мерки, прилагани в подобни случаи, макар че не виждам как някой може да я открие там.
— Някакви нови мисли относно степента, до която може да й се вярва?
— Изглежда адски естествена, не забелязах нищо в поведението й, което да поражда недоверие. Ако лъже, трябва или да е изцяло изкукала, или да е пълна психопатка, а не допускам, че съм чак такъв наивник.
— Не става въпрос за наивност. Всички ние сме като ключалки: независимо колко надеждно е заключването, винаги има ключ, който ни отключва.
— Какво се опитваш да кажеш? Че съм наивник, който умира от желание да й повярва? Ти мислиш ли, че Луси лъже?
— Мисля, че е една много объркана млада жена. Сънят, сега и това. Самият аз се затруднявам да различа реалността от въображението, затова си представям колко трудно й е на нея.
— Отговори само на един от въпросите.
— Дали си мисля, че много ти се иска да й повярваш? Бих използвал по-скоро определението „емоционално податлив“. Ти със сигурност си такъв. Дали намирам, че това е лошо? Не. Тя се нуждае от помощ и ти й помагаш. Както самият ти каза, в най-лошия случай ще ти издърпат ушите. Говорихте ли отново за твоята хомосексуалност?
— Не, не е ставало въпрос. — Изражението му стана угрижено.
— Какво?
— Какво е другото, за което спомена, че искаш да поговорим?
— Сценарият „Карен Бест“ вече изглежда не толкова теоретичен. Вчера наминах в „Пясъчният долар“ и по случайност бях обслужен от сервитьорка на име Дорис Райнголд. Беше в списъка на Бест — работила е там през всичките тези години. Каза ми, че Гуен Шей редовно осигурявала допълнителна работа за персонала — обикновено частни събирания нощно време. Не ми се удаде възможност да вмъкна името на Карен в разговора, но Бест каза, че Карен била в приятелски отношения със семейство Шей. Логично е да са й предлагали допълнителна работа. Затова допускам, че е възможно да е била наета за празненството в „Убежище“.